Папата към пастирите: апостолска смелост за истината и разбиране към хората

Църковните пастири трябва да казват истината и да приемат хората с онова, което могат да дадат. Това е първата стъпка, за останалото ще мисли Бог. Това посочи папа Франциск в проповедта си на утринната литургия в религиозен дом „Санта Марта“ във Ватикана, като се спря на фигурата, проповядването, но също и на съмненията на Йоан Кръстител. 

Светият отец почерпи вдъхновение от Евангелския откъс, предложен от литургията, разказващ за Предтеча и неговото служение: той е човек, който живее в пустинята, проповядва и кръщава. Всички го търсят и ходят при него, дори фарисеите и законниците, но с недоверие, т.е. за да го съдят, а не за да се кръстят. В днешното евангелие Исус пита народа какво са отишли да видят в пустинята „Тръстика ли, люлеена от вятъра? Човек ли, облечен в меки дрехи?“ ( 7,24-30). Онова, което са отишли да видят е един пророк, „повече от пророк, защото сред родените от жени няма нито един пророк по-голям от Йоана Кръстителя; „последният от пророците, защото след него идва Месията“, поясни папа Франциск, който се спря на мотивите за това величие: „Той бе човек предан на онова, което Господ му поиска. Той беше голям, защото бе предан. Това величие се виждаше и в неговото проповядване“:

„Той проповядваше силно, беше строг към фарисеите, законниците и свещениците към които не пестеше своите думи, дори ги нарича „рожби ехидни“. Те се приближаваха до него, за да контролират и да видят, но никога с отворено сърце. Рискуваше живота си, но беше предан. Изправен пред Ирод без страх му казва: „Прелюбодеецо, не е позволено да живееш така“. Ако някой енорийски свещеник днес в своята неделна проповед каже „сред вас има такива, които са рожби ехидни и има много прелюбодейци“, със сигурност на следващия ден епископът ще получи протестни писма. Но Йоан Кръстител не се страхуваше, защото беше предан на своето призвание и на истината“.

Папата посочи, че въпреки това към народа Предтеча проявяваше разбиране: към митарите, смятани за грешници, защото експлоатираха народа. „Призоваваше ги да не искат повече от дължимото и след това ги кръщаваше“. Но също проявяваше разбиране към войниците, които призоваваше да не заплашват хората, да се задоволяват със своята заплата и да не взимат подкупи. Йоан кръщаваше всички тези грешници, но искаше от тях да направят първи една малка крачка напред, след това Господ ще направи останалото. „Той бе един пастир – поясни папа Франциск – който проявяваше разбиране към ситуациите на хората и им помагаше да вървят напред с Господ. Йоан бе единственият сред пророците на когото бе дадена благодатта да посочи кой е Месията“.

Но въпреки че Йоан беше голям, силен, сигурен в своето призвание „имаше също и мрачни моменти в живота, моменти, изпълнени със съмнения“, каза папа Франциск. Хвърлен в затвора, Йоан започва да се съмнява, независимо че сам бе кръстил Исус, защото Исус бе Спасител, но не както той си го представяше. Затова изпраща двама свои ученици да Го попитат дали наистина Той е Месията. Исус поправя виждането на Йоан с един ясен отговор, като казва да предадат на Йоан, че „слепите проглеждат, глухите чуват отново, мъртвите възкръсват. „Великите хора могат да си позволят да се съмняват, защото са велики“, коментира папата:

„Великите хора могат да си позволят да се съмняват и това е хубаво. Те са сигурни в призванието, но всеки път, когато Господ им покаже един нов път в живота, започват да се съмняват. Това е дело на дявола и някой негов приятел помага също. Това е величието на Йоан, един голям човек, последният от войнството на вярващи, започнало с Аврам, онзи, който проповядва обръщането, който не използва заобиколни думи, за да осъди високомерните, онзи, който в края на живота си позволява да се съмнява. Това е една хубава програма на християнски живот“.

Папа Франциск обобщи основните акценти в своята проповед: да се казва истината и приемаме  хората с малкото, което могат да дадат:

„Нека поискаме от Йоан Кръстител благодатта на апостолската смелост да казваме винаги истината за нещата, благодатта на пастирската любов, да приемаме хората с малкото, което могат да дадат, а това е първата стъпка. Бог ще направи останалото. Но също благодатта да се съмняваме. Много пъти, може би в края на своя живот, някой може да се запита: „Вярно ли е това в което вярвах или са измислици?“. Това са изкушения срещу вярата, срещу Господ. Нека великия Йоан Кръстител, който е най-малък в Царството Небесно, да ни помогне по пътя, следващ Господ“.

svt/ rv