Папата: Дева Мария е светлина в едно сляпо и безчувствено общество

Вярата на Дева Мария озарява едно общество сляпо пред онези, които са изключени от „заслепяващата гордост на малцина“. Това посочи папа Франциск в проповедта си на литургията, която отслужи на испански език във ватиканската базилика „Свети Петър“ в празника на Дева Мария от Гваделупа, покровителка на Латинска Америка и Филипините. На литургията взеха участие многобройни групи вярващи от латиноамериканските и филипинската общности в Рим, както и многобройни кардинали, епископи, богопосветени и членове на Римската курия. Всички папата призова да подражават на Дева Мария и да гледат другите с нейните очи.

Литургичният празник на Дева Мария от Гваделупа се чества като спомен от явлението през 1531 в Гваделупа на Майката Божия с метиски черти, превърнала се в основаващ елемент на мексиканската идентичност, но и на цяла Латинска Америка.

Папата припомни, че в „живота на нашите народи“, въпреки всичко, все още тупти силно „един знак на надежда“. Ето защо – прикани папата – „нека обърнем погледа си към Мария и да си спомним, че визитата на Господ преминава винаги през онези, които успяват да „въплътят“ неговото Слово, превръщайки се в живи знаци на неговото милосърдие“.

Светият отец цитира думите на видния богослов Романо Гуардини, който отбелязва, че в „Мария можем да съзрем истинското отражение не на една „поетично сладникава“ вяра, а на една силна вяра, преди всичко в моментите в които се разгромява сладкото очарование на нещата и противоречията влизат в конфликт със целия свят“.

За съжаление – констатира папа Бергольо – „обществата, които изграждаме за нашите деца са все по-характеризирани от знаците на разделение и фрагментацията, оставяйки извън играта мнозина, предимно онези за които е трудно да получат минималното, за да живеят своя живот достойно. Едно общество, които обича да се хвали със своя научно-технически прогрес, но което е станало безчувствено към хилядите лица, оставени на улицата, изключени от заслепяващата гордост на малцина.

Това общество – поясни папата „създава разочарование и неудовлетвореност в мнозина от нашите братя. Свикнахме да живеем в едно общество на недоверие и това поражда състояния на изоставеност. Нашият обичан американски континент привикна своите очи да гледат хилядите и хиляди деца и младежи, които просят и спят на железопътните гари, в метростанциите или където намерят място. Деца и младежи, експлоатирани с нелегален труд или принудени да печелят броени стотинки, миейки стъклата на нашите коли по задръстените улици.. и усещат, че няма място за тях във влака на живота. Колко семейства – продължи папата – са белязани от болката, че синовете им са затворници на търговците на смърт! Трудно можем да видим как нормализирахме изключването на нашите възрастни, принуждавайки ги да живеят в самота, просто защото вече не са продуктивни; или да видим как несигурното положение засяга достойнството на много жени. Някои от тях, още от деца и в юношеска възраст, са подложени на многобройни форми на насилие вътре и извън своя дом“. Става въпрос – подчерта папата – „за ситуации, които могат да парализират, да поставят под въпрос нашата вяра и преди всичко, нашата надежда, нашия начин да изцелим и да се изправим пред бъдещето“.

Пред всичко това – отбеляза папа Франциск – „чествайки Дева Мария е преди всичко спомен за майката, спомен от това, че не сме нито ще бъдем някога един народ-сирак. Ние имаме една Майка! Там където е майката, винаги се долавя домашното присъствие и уют. Където е Тя, братята могат да се сражават помежду си, но накрая винаги триумфира единството. Където е майката никога не липсва борбата за братските отношения. Винаги съм бил впечатлен от това как в различни части на Латинска Америка майките в трудност не престават да се борят и често сами успяват да се грижат за живота на техните деца. По същия начин Мария се отнася с нас, нейните чеда: една жена, която се бори пред едно общество белязано от недоверие и слепота, от изоставянето и дисперсията. Една жена, която се стреми да увеличи радостта от Евангелието. Бори се, за да даде „плът“ на Евангелието“.

Затова – завърши папа Бергольо – „честването на Дева Мария, означава да се чества факта, че като нея, така и ние сме призовани да излезем и да отидем при другите със същия неин поглед, с нейните жестове на милосърдие. Да съзерцаваме, означава да почувстваме силно призива да подражаваме на нейната вяра. Нека нейното присъствие да ни отведе към помирението, да ни дари ни сили за създаването на човешки взаимоотношения в нашата благословена латиноамериканска земя, да приемаме живота и отхвърлим всички форми на безразличие, изключване и отхвърляне на народите или индивидите“.

svt/ rv