Интервю на папа Франциск за белгийския католически седмичник Tertio

Плодовете на Юбилея на милосърдието, секуларизма, синодалността в Църквата, предизвикателствата пред младежите, Европа и отговорността на медиите са темите в интервюто с папа Франциск на белгийския католически седмичник Tertio, публикувано на 7 декември.

Срещу лаицизма, отхвърлящ трансцедентното

Разделянето на религията от обществения живот е остарял начин на мислене, казва папата в интервюто за белгийския седмичник. „Светската държава е добро нещо, по-добра от конфесионалната държава, защото те свършват зле. Но едно нещо е секуларизмът, друго е лаицизмът, който затваря вратите към трансцеденталното, към двойната трансцеденталност: както тази към другите, но особено към Бога”. Папата смята, че „никоя религия, като такава, може да подклажда войни. Не може да се прави война в никоя религия. По тази причина тероризмът и войната нямат връзка с религията. Използват се религиозни деформации, за да ги оправдаят”. „Всички религии имат фундаменталистки групи. Всички. Ние също. И от там унищожават, от техния фундаментализъм. Това са малки религиозни групи, които „разболяват” собствената религия” – пояснява папа Франциск, който цитирайки своите две речи в Страсбург поучава: „Никога повече война! Ние сме във война. Светът организира Трета световна война: Украйна, Близък изток, Африка, Йемен... „Никога повече война!” го казваме с уста, но в същото време произвеждаме оръжия и ги продаваме, продаваме ги на тези, които воюват”. „Европа се нуждае от лидер” – смята също папа Франциск.

 

Юбилеят на милосърдието, идея вдъхновена от Господ

Голяма част от интервюто е посветено на Юбилея на милосърдието. „Идеята за Година на милосърдието не ми дойде изведнъж, а е продължение на пътя започнат от Блажен Павел VI и Йоан Павел II“, казва папа Франциск. „Павел VI направи важни стъпки за преоткриването на Божието милосърдие, а впоследствие Йоан Павел II постави акцент върху това с три факта: енцикликата Dives in Misericordia, канонизацията на св.Фаустина Ковалска и учредяването на празника на Божието милосърдие , като самия той умира в навечерието му“. Папа Бергольо разказва за срещата му с председателя на Папския съвет за нова евангелизация Рино Физикела на която споделя идеята си за Година на милосърдието,  която идва „свише“. „Вярвам, че е вдъхновена от Господ – казва папата. Очевидно премина много добре. Освен това,  фактът, че Юбилея не бе честван само в Рим, а във всички диоцези по целия свят, създаде голямо движение и хората откликнаха. Много хора се почувстваха призвани да се помирят с Бог, да срещнат отново Господ и усетят нежността на Отца“.

Църква и синодалност

Папа Франциск говори в интервюто и за синодалността, като подчертава, че Църквата се ражда от общността", тоест "от базата". "Или църква с пирамидална структура, в която се изпълнява казаното от Петър, или Синадолна църква в която Петър придружава Църквата". Това показва и опитът от двата Синода за семейството. Според папа Франциск „всичко това, което се съдържа в „Amoris Laetitia” по време на Синода е било одобрено от повече от 2/3 от Отците. И това е една гаранция”. „Една синодална Църква означава, че има движение от горе надолу, от горе надолу. И същото в диоцезите.” – обяснява папата, припомняйки, че по време на Синода за семействата „всеки каза това, което мислеше, без страх, че ще бъде съден. Всички бяха настроени да слушат, без да осъждат. След това се дискутираше по братски в групите. Но едно е да се дискутира като братя, друго е да се осъжда априори. Имаше много голяма свобода на изразяване. И това е хубаво!”. След това папата припомня латинската формула „която казва, че Църквите са винаги „cum Petro et sub Petro” („с Петър и под властта на Петър”). Петър е гарантът за единството на Църквата. Той е гарантът. Това е смисълът. И трябва да напредваме в синодалността, която е едно от нещата, които са запазили православните. Също и Източните Католически Църкви. Това е едно тяхно богатство и го признавам в енцикликата”. Църквата е „синодална” – твърди папа Франциск: „Църквата се ражда от общностите, ражда се от базата, от общностите, ражда се от кръщението и се организира около един епископ, който я събира и й дава сила. Около епископа, който е наследник на апостолите. Това е Църквата. Но в целия свят има много епископи, много организирани Църкви, но има и Петър. Следователно или има една пирамидална Църква, където това, което казва Петър се прави, или има една синодална Църква, в която Петър е Петър, но той придружава Църквата, оставя я да расте, слуша я. Още повече, учи се от тази реалност и размишлява и хармонизира това, което идва от Църквата и й го връща. Най-богатият опит на всичко това бяха последните два Синода. Там се чуха всички епископи по света, със подготовка. Всички Църкви по света, диоцезите, работиха. Целият този материал беше обработен на първия Синод, който даде резултатите на Църквата. След това се върнахме за втори път – втория Синод – за да довършим всичко това. И оттам излезе „Amoris Laetitia”. Интересно е богатството на разнообразието на оттенъци, което е характеристика на Църквата. Това е единството в различието. Това е синодалността. Да не пада от горе надолу, но да се слушат Църквите, да се хармонизират, да се преценява. Има едно следсинодално насърчение, което е „Amoris Laetitia”, което е резултат от двата Синода, където работи цялата Църква и което папата прие като свой. Изразява се по един хармоничен начин”.  

Медии и дезинформация

В интервюто папа Франциск подчертава голямата отговорност на медиите. „Днес те могат да формират добро или лошо мнение – казва папата. Средствата за комуникация изграждат едно общество. По своята същност, те са предназначени да изграждат, да диалогират, да създават братство, да навеждат на размисъл и възпитават. По своята същност те са позитивни, но тъй като всички сме грешни, също и медиите могат да бъдат вредни“ и могат също да бъдат „изкушавани“. Папата конкретно посочва, че „медиите могат да бъдат използвани за клевети, за омърсяване на хората, особено в политиката. Могат също да бъдат използвани като средства за дезинформация“. „Всеки човек има правото на добро име, въпреки проблеми в миналото с правосъдието или в семейството, но когато това стане всеобщо нанася щети и анулира личността! В клеветата се казва една лъжа за човека, показва се досие...Дезинформацията нанася най-големи щети, тъй като насочва мнението в една посока, пренебрегвайки другата част от истината.  Затова медиите трябва бъдат много прозрачни и не хвърлят кал, което показва желание за скандал и представяне на лошите неща, дори ако са истина. Те трябва да изграждат мнение  и създават едно необятно добро“.

Най-важното за един свещеник

Папата говори и за свещениците, като ги призовава винаги да обичат Дева Мария и им препоръчва две неща: „Не забравяй, че имаш една Майка, която те обича, затова не преставай и ти да я обичаш. Второ, остави се да бъдеш воден от Исус. Трето, търси страдащото тяло на Исус в братята:  в тях ще срещнеш Исус. От това произлиза всичко останало. Ако се чувстваш като сирак, който е забравил че има Майка; ако си се отдалечил от Онзи, който те  е повикал, Исус, никога не можеш да разнасяш Евангелието. Тогава какъв е пътят? Нежността. Свещениците не трябва да се срамуват да бъдат нежни. Да погалят страдащото тяло на Исус. Днес, в един свят, страдащ от кардиосклероза, се чувства нуждата от революцията на нежността“.

dg/ vik/ rv