Папата: да не се съпротивяваме на благодатта и обръщането

В сърцето на всеки се таи една „съпротива“ срещу Божията благодат, но за дая  премахнем трябва да поискаме помощ от Господ и признаем, че сме грешници. Това изтъкна папа Франциск на утринната литургия в религиозния дом Санта Марта във Ватикана, в контекста на първата Адвента седмица. Папата посвети проповедта си думите от молитвата в началото на литургията „Твоята благодат да победи съпротивата на греха“, като се спря на различните форми на скрита съпротива, която се проявява чрез празни, оправдателни или обвинителни  думи.

Съществува „открита съпротива“, която се ражда от добрите намерения. Както Саул, който преди да се обърне се съпротивлява на благодатта, защото е бил „уверен, че следва Божията воля, докато Исус му казва да се спре и той се обръща. „Тази съпротива е приемлива, защото е открита за благодатта на обръщането“, посочи папата.

Но съществува и „скрита съпротива“, която е по-опасна, защото е невидима. „Всеки от нас има свой стил на скрита съпротива за благодатта, докато не я представи пред Господ, за да я очисти“, посочи папа Бергольо. Както св.Стефан, който обвинява законниците, защото се съпротивляват на Светия Дух, за да изтъкнат себе си, търсейки Божията слава. „Тази скрита съпротива спира процеса на обръщане“, тя е „плод на дявола, който иска да спре Господ“,.

Има три вида „скрита съпротива“, продължи папа Франциск. „съпротивата на „празните думи“, както в притчата в която сина казва на баща си, че отива на лозето, но не отива (Мат. 21, 28-32). «Винаги дипломатично да казваш «да», но  в действителност е «не»; да, ще направим промяна, но после нищо не се променя. Това е съпротивата на празните думи».

Другият тип съпротива е на «оправдателните думи», когато човек винаги се оправдава и «винаги намира причина да се противопостави на онова, което Господ посочва». « Християнинът няма нужда да се оправдава», обясни папа Бергольо. Той е опрадван от Божието Слово».  Третият тип съпротива е «на обвинителните думи»: когато се обвиняват другите, без да погледнем себе си, както фарисея гледа на митаря в Евангелието на Лука (18, 9-14).

Тази съпротива  съществува «всеки ден в нашето сърце», каза папата, но «въпреки това е добър знак, защото ни посочва , че «Господ действа в нас». «Следователно, трябва да премахнем съпротивата и направим път на благодатта». «Където е Господ винаги има и кръст, голям или малък. Всяка съпротива на Господа е съпротива срещу Кръста, но която ни води към спасението. Затова, когато се съпротивляваме на Божията  благодат не трябва да се страхуваме, а поискаме помощ от Господ и признаем, че сме грешници».

«Съпротивата винаги е плод на първородния грях, който носим. Но можем да я  победим, ако признаем греха. Нека  просим помоща на Господ. Нека Твоята  благодат победи съпротивата на греха».

В края налитургията папа Франциск припомни фигурата на Шарл Фуко,  убит на 1 декември преди 100 години в Алжир.

„Той  бе човек победил съпротивата на греха, а неговото свидетелство помогна на Църквата. Нека просим неговия небесен благослов и помощ, за да вървим по стъпките на бедността, съзерцанието и служението към бедните“.

dg/ rv