Папа Франциск: смирението е добродетелта на малките

Бог предпочита „малките и смирените, а не знаещите и мъдреците“. Това посочи папа Франциск в проповедта си на утринната литургия в параклиса на религиозен дом „Санта Марта“ във Ватикана, като припомни, че Господ предпочита добродетелта на истинското и искрено смирение, а не на привидното смирение.

В днешният евангелски откъс, предложен от литургията Исус възхвалява Отца, защото „е открил на малките тайните на Спасението, тайната за самия себе си“. Ето защо – открои папа – „Бог открива тайните на Спасението на малките. Бог открива своите тайни на онези, които ги разбират, но те не са мъдрите и всезнаещите, а малките, на сърцата на малките“.  Също първото литургично четиво – посочи папата – „е изпълнено с малки детайли. Пророк Исайя казва, че ще израсне кълн из Иесевия пън, и отрасъл из корените му ще носи плод“. Пророкът не говори за войски, които ще донесат освобождението. Малките са главните действащи лица и на Рождеството:

„На Рождество ще станем свидетели именно на тази „нищожност“: едно детенце, една ясла, една майка и един баща. Всички те са малки неща. Големи сърца, но с поведението на малките. Върху този кълн ще слезе Духът Господен, Светия Дух, и този малък кълн ще притежава добродетелта на малките, страхопочитанието Господне. Ще върви в страхопочитание към Господ. Но страхопочитанието към Господ, не означава да се страхуваш от Господ, а да изпълняваш заповедта, която Бог даде на Аврам нашия отец: „Върви в моето присъствие и бъди непорочен“. Бог иска от Аврам да бъде смирен. Това е смирението. Страхопочитанието към Господ е смирението“.

За папа Франциск само малките „са способни да разберат напълно смисъла на смирението, смисъла на страхопочитанието към Господ, защото вървят пред зоркия и грижовен поглед на Господ и чувстват, че Той им дава силата, за да вървят напред“.

„Това е истинското смирение. Да живееш смирено, да живееш християнското смирение означава да са имаш страхопочитание към Бог, но не страх от Бог. Означава да казваш: „Ти си Бог, аз съм човек и вървя напред по този начин, с малките неща от живота, но вървейки в Твоето присъствие и опитвайки се да бъда непорочен. Смирението е добродетелта на малките. Това е истинското смирение, а не театралното смирение на онзи който казва: „Аз съм смирен и съм горд, че съм такъв“. Не, това не е истинското смирение. Смирението на малките е онова, което върви в присъствието на Господ, не говори лошо за другите, загрижено е само за служението и се чувства най-малък от всички. Именно тук е неговата сила“.

 Позовавайки на предстоящото Рождество Христово, папа Франциск предложи като модел за подражание „една смирена, много смирена девойката, към която Бог погледна благосклонно, за да изпрати Своя Син: Дева Мария, която веднага след визитата на Ангела Господен, отива при своята роднина Елизабета и не казва на никого онова, което ѝ се е случило.

„Това е смирението: да вървим в присъствието на Господ, да сме щастливи винаги и при всяко обстоятелство, само защото сме пред неговия зорък и грижовен поглед, и радостни, че сме смирени. Нека гледайки на Исус, който ликува, защото Бог открива своята тайна на смирените, да поискаме за всички нас благодатта на смирението, благодатта на страхопочитанието към Бог,  да вървим в неговото присъствие, полагайки усилия да бъдем непорочни. Само така с това смирение, можем да бъдем бдителни в молитвата, всеотдайни в братското милосърдие и ликуващи във възхвалата“.

svt/ rv