Папата пред в-к "Авенире": Юбилеят и икуменизма са плодове на Втория Ватикански събор

„Юбилейната година?. Не съм правил никакъв план, нещата дойдоха от само себе си. Просто се оставих да бъда воден от Светия Дух. Църквата е Евангелието и е дело на Исус Христос, а не списък от идеи, които трябва да утвърди“.  Това заявява папа Франциск в дълго интервю за италианския вестник "Авенире", орган на Епископската конференция, публикувано в края на Юбилейната година на милосърдието. Интервюто на  журналистката Стефания Фаласка е направено в религиозния дом Санта Марта, непосредствено след посещението на папа Франциск в Швеция. Освен равносметка за Юбилейната Света година, голяма част от въпросите засягат темата за икуменизма.

„Годината на милосърдието е процес, плод на Втория Ватикански събор. Също така икуменическия път, който е започнат от моите предшественици, обяснява папа Франциск в интервюто.Това е пътят на Църквата. Не съм аз. Няма никакво ускоряване. В мярката в която напредваме, този път изглежда ускорен. Надявам се, че много хора са открили любовта на Исус. Обичаният започва да излиза от самотата и разделението, които го карат да мрази другите и себе си.  Милосърдието е името на Бог, но също и негова слабост. Неговото милосърдие винаги води към прошката и да забравим нашите грехове. Исус не иска от нас големи жестове, а само отдаденост и признание. В своя „малък“ път към Бог, Света Тереза Лизийска, църковен учител,  ни показва отдаването на детето, което заспива в скута на своя баща и припомня, че милосърдието не може да остане затворено в себе си. Божията любов е любовта към ближния, които са неразделими“.

За папа Франциск, учредената от него Света година е „процес във времето, започнал от Втория ватикански събор и дело на Светия Дух“. Той припомня словото на св.Йоан XXIII  при откриването на Втория Ватикански събор (Gaudet Mater Ecclesia)  в което говори за «лекарството на милосърдието», блажения Павел VI, чиято църковна програма се базира на историята на Самарянина, енцикликата на св.Йоан Павел II Dives in misericordia и установения от него литугричен празник на Божието милосърдие, както и Бенедикт XVI, за когото „името на Бог е милосърдие“. Това са пиластри, а Светия Дух придвижва процесите в Църквата, до тяхното осъществяване“.

„Църквата съществува като средство, за да предаде на хората промисъла на милосърдния Бог“, посочва папа Франциск. „На Втория Ватикански събор Църквата почувства отговорността да бъде в света като знак за Божията любов, а с енцикликата Lumen gentium отново се завръща към своята същност – Евангелието. Това премества разбирането за християнството от един известен легализъм, който може да бъде идеологически, към Личността на Бог, превърнал се в милосърдие чрез превъплъщението в Сина. Някои – според журналистката папата се позовава на репликите за Amoris Laetitia – продължават да не разбират това, като виждат нещата в бяло и черно, въпреки необходимостта от дълбок духовен размисъл в контекста на историята. Всичко това ни го каза Втория Ватикански събор, но според историците, за да бъде добре възприето от църквата, трябва да мине един век...Сега се намираме по средата“.

Икуменическите срещи, като тази в Лунд, „не са плод на Годината на милосърдието“, а резултат от един път, „започнал отдалече“. Папата посочва съборния документ Unitatis Redintegratio, който преди петдесет години преоткрива християнското братство базирано на Кръщението и вярата в Христос. В тази светлина той припомня посещението на о.Лесбос и срещите му с Вселенския патриарх Вартоломей и архиепископа на Атина и цяла Гърция Йеронимос: „почувствахме се като едно цяло“. Франциск припомня и „дълбокото духовна хармония“ при срещата му с грузинския патриарх Илия, както и с руския патриарх  Кирил, когото нарича „човек на молитвата“. „С православните братя вървим заедно като братя, обичаме се и се имаме общи безпокойства“. „Знаем, че раните от нашите разделения измъчват Христовото тяло, но не можем сами да ги изцелим. Единението не може да се налага с проекти или системи. За християнското единение можем да гледаме само към Исус и се молим Светия Дух да действа сред нас. Той е източникът на единението“.

Относно посещението си в Лунд за 500 години от Реформацията, папа Франциск изтъква, че е следвал думите на Исус: „Без мен нищо не можете да направите“.  За него това е „стъпка напред за разбирането на скандала на разделението“, който може да се преодолее само чрез „жестове на единството и братството“. Пътят  към християнското единение изисква „търпение“ в съхраняването и подобряването на съществуващото, което е много повече от онова, което ни разделя“.

dg/ avv