Монс. Физикела: Юбилеят постави Милосърдието в сърцето на Църквата

Юбилеят на милосърдието завършва с абсолютно положителен баланс. Това е равносметката на монс. Рино Физикела, председател на Папския съвет за новата евангелизация и отговорник за инициативите и провеждането на вече завършващата Извънредна Света година на милосърдието.

В интервю за Радио Ватикана, председателят на ватиканското ведомство отбелязва, че този Юбилей „ни остави в наследство една голяма радост, породена преди всичко от това, че отново с центъра на живота на Църквата бе поставено милосърдието. Милосърдието е преди всичко извор на радост и в момент, белязан от несигурност и нестабилност, да притежаваш сигурността, че Бог никога не те оставя сам, не те изоставя, а ти дава утеха със своето присъствие и близост, вярвам, че е нещо което ще остане още дълго време в човешките сърца“.

През тази година се проведоха и различни Юбилеи с различни тематики, всеки един от които изрази по силен начин значението на Светата година.

Според архиепископът „лицата на Милосърдието са безбройни. Бих казал, че най-видимите знаци на това свидетелство са онези, които по някакъв начин станаха осезаеми по време на „Петъците на милосърдието“. Папа Франциск сам пожела да даде конкретни знаци, но които докосват новите форми на бедност. Мисля си например за папата, който посещава хора, за младежите във вегетативно състояние, които днешното общество отхвърля, дори не иска да знае за тяхното съществувание; мисля си за папата, който посещава един хоспис, и стая след стая, милва и прегръща хората, който може би след броени дни ще напуснат този свят за срещата с Господ, в една култура, която не иска да мисли за смъртта или свързва смъртта само с теленовелите. Всички тези са знаци, които според мен разтърсват от една страна равнодушната и безразлична съвест и от друга показват един голям ангажимент, който засяга всеки един от нас“.

С тази Юбилейна година папа Франциск пожела да разбуди Църквата и да ѝ даде един нов импулс, поставяйки на преден план страданието на тялото и душата, призовавайки сърцата към обръщане.

„За пастирската програма на папа Франциск – посочва още монс. Физикела – е достатъчно да се вземе в ръце Evangelii guadium, където думата пастирско обръщане е на дневен ред. Пастирското обръщане е наистина един конкретен знак за това как Църквата чувства нуждата да излезе и тръгне на път: т.е. изоставяйки непоследователните с и настоящия исторически момент структури и следователно изоставяйки – преди всичко на Запад – онези форми на удобство или форми на изключителна организация с които мислим, че ще обърнем сърцата. Сърцата не се обръщат със структурите нито с огромни човешки ресурси: сърцето се обръща когато е налице едно достоверно възвестяване на Евангелието и ако това възвестяване е придружено от един последователен стил на живот. Ето защо, способността, която Църквата днес открива е тази да „излезе“, както казва папа Франциск: т.е. необходимостта да не бъде закрепостена в непробиваеми стени – които, подчертавам, в Западните страни ѝ дават лъжливи сигурности – а да извърви един път по който лично да се срещне с всеки, който я приближава. Срещайки различи хора Църквата трябва винаги да бъде способни да предоставя достоверно свидетелство за Възкресението на Исус“.

svt/ rv