Папата: Бог страда за нашите изневери

Безумната любов на Бог за неговия народ и нашата невярност. Това бяха двете теми в проповедта на папата на утринната литургия в религиозен дом „Санта Марта“ във Ватикана, в деня в който Църквата чества литургичния празник на света Елисавета Унгарска, покровителка на фелдшерите, пекарите, милосърдните организации и на отците францисканци-терциари.

В размишлението си папата се спря на евангелския откъс, предложен от литургията (Лк. 19,41-44), разказващ за Исус, който плаче за Ерусалим. „Исус плаче – поясни папата – защото си спомня историята на „своя народ“. От една страна тази „безмерна любов на Бог“, а от друга „отговора на един егоистичен, обезкуражен, прелюбодеен и идолопоклоннически народ: една безумна любов на Бог за своя народ“, посочи папата. Исус припомня всички онези откъси от книгите на пророците, като Осейя и Йеремия, които изразяват любов на Бог за Израил. В днешното евангелие Исус страда, защото Ерусалим не „разпозна времето в което бе посетен“:

„Това причинява болка в сърцето на Исус: тази история на изневери, история на отхвърляне на Божията нежност, на любовта на Бог, на един влюбен Бог, който те търси и иска също и ти да си щастлив. Исус в онзи момент вижда онова, което го очаква като Син. И плаче.., защото този народ не разпозна времето, в което бе посетен. Тази трагедия, не се е случила само в историята и не е свършила с Исус. Това е трагедията на всеки ден. Това е също моята трагедия. Всеки един от нас може да каже: „Способен ли съм да разпозная времето в което бях посетен? Посещава ли ме Бог?“.

Папа Франциск припомни, че литургията на 15 ноември ни насърчаваше да размишляваме над трите момента от посещението на Бог: за да коригира, за да влезе в разговор с нас и за да се „самопокани“ в нашия дом“. Когато Бог иска да ни коригира, ни приканва да променим живота. Когато иска да говори с нас казва: „Аз хлопам на вратата и те призовавам. Отвори ми!“. На Закхей, за да се самопокани в дома му, казва да слезе от дървото. Папата призова да се запитаме „какво е нашето сърце“, да направим изпит на съвестта си и да се запитаме дали „знаем да се вслушваме в думите на Исус“, когато хлопа на „моята врата и казва: поправи се“:

„Всеки един от нас може да изпадне в същия грях на народа на Израил, в същия грях на Ерусалим: да не разпознае времето в което сме били посетени. Господ ни посещава всеки ден, всеки ден Той хлопа на нашата врата. Но трябва да се научим да разпознаваме това, за да не изпаднем в онази болезнена ситуация в която Бог казва: „Колкото повече ги обичах, колкото повече ги призовавах, толкова повече те се отдалечаваха от мен“. Не –може да възрази някой – „аз съм сигурен, ходя на литургия, и съм сигурен..“. Но ти правиш ли всеки ден изпит на съвестта си? Дали днес Господ ме посети? Дали почувствах неговия призив, някакво вдъхновение, за да го следвам по-отблизо, за да върша милосърдни дела, за да се моля малко повече? Има много неща за които Господ ни призовава всеки ден, за да се срещне с нас“.

За папа Франциск е особено важно да разпознаем когато сме посещавани от Исус, за да се отворим за любовта:

„Исус плаче не само за Ерусалим, но и за всички нас. Той дарява живота си, за да разпознаем визитата Му. Свети Августин казва едно много силно нещо: „Страхувам се от Бог, от Исус, когато преминава покрай мен. Но защо? Защото се страхувам, че няма да го разпозная“. Ако не си внимателен с твоето сърце, никога не ще узнаеш дали Исус те посещава или не. Нека Господ ни дари на всички благодатта да разпознаем времето в което сме били посетени, сме посетени и ще бъдем посетени, за да отворим врата за Исус и нашето сърце да се изпълни с любовта и да служим на Господ Исус в любовта“.

svt/ rv