Папата: да закриляме децата и им гарантираме правото на образование

„Да закриляме децата от експлоатацията и злоупотребите и им гарантираме правото на образование“. Това бе апелът на папа Франциск, отправен по време на последната генерална аудиенция за Юбилейната година, която ще бъда закрита на 20 ноември. Повод за настойчивия апел на папата бе Световния ден на правата на децата, който ще бъде отбелязан в неделя, 20 ноември. „Отправям апел към съвестта на всички, институции и семейства, за да бъдат децата винаги защитени и тяхното благоденствие закриляно; да не попадат никога под различните форми на експлоатация, вербуване от военни групировки и злоупотреби. Пожелавам международната общност да бди над техния живот, гарантирайки на всяко дете правото на образование, за да може да расте спокойо и да гледа с вяра в бъдещето“.

Преди поздравите към различните групи поклонници, присъстващи на слънчевия площад, папа Франциск посвети катехистичната си беседа на едно от милосърдните дела, което – каза той – „всички познаваме много добре, но което може би не прилагаме на практика както трябва: да понасяме досадните и натрапчиви хора“. Към това папата прибави „нуждата да съветваме, порицаваме и поучаваме“ другите.

Способността да понасяме онези, които ни досаждат - каза папата - е "милосърдното дело, което ни призовава да бъдем търпеливи с натрапниците“. Папа Франциск призова всички да изпитат съвестта си и да се поставят на мястото на другите.

В евангелският откъс (Лк. 6, 41-42№)предложен за размишление на присъстващите хиляди поклонници и вярващи Исус призовава „да не гледаме сламката в окото на братя, а гредата в нашето око“. „Всички са много добри да идентифицираме досадните хора, които могат да ни подразнят със своите оплаквания, сплетни, молби или хвалби“.

„Случва се понякога, досадните хора да са тези близо до нас, най-близките. Например сред роднините винаги има някой такъв, но също и на работното място не липсват, и не сме лишени от тяхното присъствие дори и в свободното си време. Какво трябва да правим с досадните хора? Трябва да помним, че понякога и ние сме досадни за другите!“.

Бог ни учи да се поставяме на мястото на другите и да изпитваме съвестта си

В Библията сам Бог използва милосърдие, за да изтърпи оплакванията на своя народ, който първо се оплакваше от Египет, а след това от липсата на храна и т.н. Бог прояви търпение с Мойсей, който като посредник, бе понякога досаден, и със своя народ, научавайки го на същественото измерение на вярата. Ето защо, преди всичко трябва да се признаем за грешници, за да бъдем търпеливи с другите.

„Спонтанно се поражда първия въпрос: изпитваме ли понякога съвестта си, за да видим дали понякога и ние не сме досадни на другите? Лесно е да се сочи пръст срещу недостатъците или слабостите на другите, но трябва да се научим да се поставяме на тяхно място“.

Да придружаваме другите в търсенето на същественото, избягвайки завистта и амбициите

Неведнъж Исус проявява търпение. За пример папата посочи епизода в който майката на Яков и Йоан моли Исус синовете ѝ да седнат единият от дясната, а другия от лявата му страна. Исус се възползва от ситуацията и дава едно ценно поучение: трябва да се стремим към същественото. От нещо отрицателно, се поражда нещо положително:

„Нека само се замислим за големите усилия, които можем да положим, когато помагаме на хората да укрепват във вярата и в живота. Мисля си например за катехистите – сред които има много майки и монахини – които посвещават времето си, за да учат децата и младежите на основните елементи на вярата. Колко много усилия, преди всичко когато децата предпочитат повече да играят, отколкото да слушат вероучението“.

„Придружаването в търсенето на същественото е хубаво и важно“, каза папата, който отбеляза, че това ни „помага да вкусим смисъла на живота“. „Често – констатира той – има хора, които се спират на ефимерните неща, защото не са срещнали някого, който да ги насърчи да търсят истинските съкровища“:

„Да учим другите да гледат към същественото е една решаваща помощ, специално във време като нашето, което изглежда така сякаш е загубило ориентация и преследва недалновидни задоволства. Да учим да се открива какво Господ иска от нас и как можем да Му отговорим, означава да поставим другите в правилния път, за да укрепват в званието си, по пътя на истинската радост“.

Исус ни учи да не се подаваме на постоянно дебнещите и „сред нас християните“ изкушения, като завистта и амбициите. Нуждата да дадеш своя съвет, не е подтикната от желанието да се чувстваме по-големи от другите, а ни задължава изпитаме съвестта си и да разберем дали сме последователни с онова, което искаме от другите“.

Милосърдното сърце на Бог никога не се затваря

При поздравите на различни езици, обръщайки се към присъстващите на площада полски поклонници папата припомни предстоящото затваряне на Светата врата в базиликата „Свети Петър“ и посочи наследството, което ни оставя тази Света Година:

„Божието милосърдно сърце не се затваря, не угасва неговата нежност за нас грешниците, не престават да бликат реките на неговата благодат. По същия начин не могат да се затворят нашите сърца и не можем да спрем да вършим нашите милосърдни дела към нуждаещите. Нека опита от милосърдието на Бог, който изпитахме тази Юбилейна година да бъде за нас като вдъхновение за милосърдни дела към ближния“.

svt/ rv