Папа Франциск: човекът е най-ценното богатство

„За вас [ … ] ще изгрее Слънцето на правдата“ (Мал. 4, 2): с тези думи, цитирайки пророка Малахия, Папа Франциск се обърна към хилядите присъстващи в базиликата „Свети Петър“ в Рим за Юбилея на отхвърлените, бедните и социално изключените хора.

Всички бяха събрани около Светия Отец, през извънредната Света година на милосърдието, за литургичната церемония, с която приключиха трите дни, посветени на социално изключените, на онези, които все по-често са „шкартото“ на обществото. На тях Папа Франциск повтори, въз основа на неделния евангелски откъс, онова, което Исус бе казал в храма: „всичко отминава“.

„Дори и най-могъщите царства, най-свещените храмове и най-устойчивата реалност, не траят вечно, рано или късно отминават“.

Папата отбеляза, че насърчението на Исус е да не се оставяме да ни мамят „апокалиптичните проповедници“, или „катастрофичните пророци“, или „предсказанията, вдъхващи страх“.

„Важно е да се разграничава мъдрото насърчение, което Бог ни отправя всеки ден, от глъчката на онези, които си служат с Божието име, за да всяват страхове и подхранват разделения“.

Папа Бергольо посочи, че Исус иска „да не се страхуваме пред катаклизмите на всяко време“, да не се страхуваме от „тежките и несправедливи изпитания“, а да „постоянстваме в доброто“ и да „имаме пълно доверие у Бог, който не разочарова“. В този свят всичко отминава, има обаче безценни реалности, които остават като „скъпоценни камъни в сито“. Какво остава?:

„Несъмнено две неща: Бог и ближният. Тези две богатства не  се губят! Те са най-голямото богатство, което трябва да се обича. Всичко останало – небето, земята, най-красивите неща, дори и тази Базилика – отминават; но не трябва да изключваме от живота си Бог и другите“.

Папата отбеляза, че днес, „когато се говори за изключване, веднага идват на ум конкретните хора, а не безполезните неща:

„Човешката личност, поставена от Бог в центъра на Творението, често бива „шкартирана“, тъй като се предпочитат преходните неща. Това е неприемливо, тъй като човек е най-ценното богатство в Божиите очи“:

„… трябва да се безпокоим, когато съзнанието става безчувствено, когато незабелязваме онези, които страдат около нас…“.

На присъстващите Папата припомни, че това е техният Юбилей и трябва „да гледат онова, което гледа Бог“, който не се спира на привидното, а обръща погледа си към „многото днешни бедни Лазаровци“, затова, ако ние не забелязваме Лазар, означава, че отвръщаме глава от Бог:

„Това значи, че отвръщаме глава от Бог! Това е симптом на духовна склероза, когато интересът се съсредоточава върху материалните неща, а не върху хората, които трябва да обичаме“.

Папа Бергольо говори и за „трагичното противоречие“  и за „голямата несправедливост“ в наши дни:

„Не можем да бъдем спокойни у дома, когато Лазар лежи пред  вратата ни; няма мир в къщата на този, който е добре, когато липсва справедливост в домовете на другите“.

Днес в цял свят се затварят Свещените врати и Папата насърчи да не се затварят очите пред Бог и „пред ближния, който се обръща към нас“:

„Нека отворим очи за Бог, като пречистим очите на сърцето от измамните и страховити представи, от бога на силата и на наказанията, отражение на човешкото високомерие и страх“.

Затова нека се гледа с доверие на Бога на милосърдието, а погледа да се обърне  към ближния:

„… особено към забравения и отхвърлен брат, към многото Лазаровци, които стоят пред нашата врата. Към тях е насочена увеличителната лупа на Църквата. Нека Бог ни избави от това да я обръщаме към нас. Нека отклони вниманието ни от фалшивия блясък, който ни разсейва, от интересите и привилегиите, от привързаността към властта и славата, от съблазънта на светския дух“.

man / rv