Папа Франциск: християнската любов е конкретна

Християнската любов е конкретна, не е „блудкавата любов“ от теленовелите. Това посочи папа Франциск в размишлението си на утринната литургия в религиозен дом „Санта Марта“ във Ватикана, като предупреди присъстващите да се пазят от идеологиите и интелектуализмите, които „оголват Църквата“. Папата подчерта, че критерият на християнската любов е въплъщението Словото Божие.

За проповедта си папата почерпи вдъхновение от първото литургично четиво от второто послание на свети Йоан Апостол (1a.3-9) и насочи вниманието на присъстващите към естеството на християнската любов. Папа Франциск припомни, че заповедта, която сме получили от Господ е да „пребъдваме в любовта“. Но за каква любов става въпрос?, запита папа Франциск. „Любовта е дума, която днес е използвана в много неща. Говори се за любов в един роман или в теленовела, за една теоретична любов“, констатира папата.

Критерият на християнската любов е въплъщението на Словото

Но какъв е критерият на християнската любов?, запита още папата. Този критерий – подчерта той – „е въплъщението на Словото. Който отрича това, който не го признава е антихрист“, предупреди папа Бергольо:

„Една любов, която не признава, че Исус дойде в Плът, не е любовта, която Бог ни заповяда. Това е една светска любов, една философска и абстрактна любов, една блудкава любов. Критерият на християнската любов е въплъщението на Словото Божие. Който казва, че християнската любов е друго нещо, той е антихрист! Който не признава, че Словото стана Плът е антихрист. Това е нашата истина: Бог изпрати своя Син, който се въплъти и живя като нас. Да обичаш, както обича Исус; да обичаш, както ни научи Исус; да обичаш, следвайки примера на Исус; да обичаш, като вървиш по пътя на Исус. А пътя на Исус е да дариш живота си“.

Според папа Франциск „единственият начин да обичаме, както Христос обича е да излизаме постоянно от своя егоизъм и да бъдем в служба на другите“. Това е така, защото християнската любов е конкретна, тъй като е конкретно присъствието на Бог в Исус Христос“.

Идеологиите за любовта оголват Църквата

Папа Франциск предупреди, да се пазим от онзи, който преминава отвъд тази „доктрина на плътта“, на Въплъщението, защото като прави това, „той не следва доктрината на Христос, не притежава Бог“:

„Това означава да се излезе извън рамките на Тайната на въплъщението на Словото, на Тайната на Църквата, която е общност, събрана около присъствието на Христос. От това излизане извън рамките, се раждат идеологиите: идеологиите за любовта, за Църквата, идеологиите, които отнемат от Църквата Плътта на Христос. Тези идеологии оголват Църквата“. „Да, аз съм католик, аз съм християнин, обичам целия свят с една универсална любов“, ще каже някой. Но това е прекалено ефирно, защото любовта е винаги вътре в нас, тя е конкретна, и не излиза извън рамките на доктрината за Въплъщението на Словото“.

Папата предупреди, че „който иска да обича, но не както Христос обича своята годеница, Църквата, с плътта си и давайки живота си, обича идеологически. „Този начин на изграждане на теории и идеологии, дори и на набожност, които премахват Плътта на Христос, който премахват Плътта на Църквата, излизат извън рамките и унищожават общността, унищожават Църквата“.

Християнската любов е конкретна, а не теория

„Ако започнем да теоретизираме любовта – предупреди папата – ще стигнем до „трансформацията“ на онова, което Бог пожела с въплъщението на Словото, ще стигнем до един Бог без Христос, до един Христос без Църквата и до една Църква без народ. Този процес води до оголване на Църквата“.

„Нека молим Господ нашия път в любовта никога, да не бъде път в една абстрактна любов. Нека нашата любов бъде конкретна, с милосърдни дела, чрез която да се докосва плътта на Христос в бедните. Свети Лоренцо казва, че „бедните са съкровището на Църквата“, защото са страдащата плът на Христос! Нека поискаме благодатта да не излизаме извън рамките, да не влизаме в този процес на идеологизиране на любовта, жертвайки по този начин Църквата и християнската любов. Нека никога да не ставаме свидетели на тъжния спектакъл на един Бог без Христос, на един Христос без Църква и на една Църква без народ“.

svt/ rv