Папата: религията не е спектакъл, а надежда за Царството Божие

Трябва да преодолеем изкушението от една „религия-спектакъл“, търсеща винаги нови откровения, като фойерверки. Това посочи папа Франциск в проповедта си на утринната литургия във Ватикана, в която подчерта, че „Царството Божие расте ако съхраняваме всеки ден надеждата“.

В евангелския откъс, предложен от литургията, Исус отговоря на фарисеите, които с любопитство Го питат „кога ще дойде Царството Божие“ (Лк. 17,20-25). „То вече дойде и е сред вас“, отговаря Господ. То е като малко семе, което е посято и расте само с времето. „Бог му помага да расте, но без да привлича вниманието“, поясни папата.

„Царството Божие не е „религия-спектакъл“, която винаги търси нови неща, откровения, послания.. Бог говори в Исус Христос: тази е последната дума на Бог. Останалото е като фойерверките, които за момент озаряват всичко, но след това какво остава от тях? Нищо. Няма растеж, няма светлина, няма нищо: един миг. Много пъти сме били изкушавани от тази „религия-спектакъл“ да търсим неща чужди на откровението, на кротостта на Царството Божие, което е сред нас и расте. Това не е надежда: това е желанието да притежаваш нещо в ръцете си. Нашето спасение се дава в надеждата, в онази надежда,която има сеяча, който сее зърното или жената, която подготвя хляба, месейки брашното и маята: надежда, която расте. Докато тази изкуствена светлина е само за миг и след това изчезва, като фойерверките: те не могат да дарят светлина на един дом. Това е само спектакъл“.

Но какво трябва да правим, докато очакваме да дойде пълнотата на Царството Божие“, запита папата:

„Трябва да пазим с търпение. Търпение в нашата работа, в нашите страдания. Да пазим, като пази човекът, който е посял семенцето и пази растението, като премахва лошата трева около него, за да може да расте. Трябва да пазим надеждата. Тук искам да ви задам един въпрос: ако Царството Божие е сред нас, ако всички имаме вътре в нас това семенце, имаме Светия Дух, как трябва да го пазим? Как мога да разгранича и позная добрия житен клас от плевелите? Царството Божие расте ли или трябва да направим нещо? Да пазим, да укрепваме в надеждата, да пазим надеждата, защото чрез надеждата бяхме спасени. Това е водещата нишка: надеждата е нишката на историята на спасението. Надеждата да се срещнем с Господ окончателно“.

Папа Франциск отбеляза, че „Царството Божие укрепва в надеждата“:

„Нека се запитаме: притежавам ли надежда? Или вървя напред както мога и не мога да различавам доброто от злото, зърното от плевелите, светлината на Светия Дух от изкуствената светлина? Нека се запитаме за нашата надежда в това семе, което расте в нас, и как пазим нашата надежда. Царството Божие е сред нас, но ние трябва чрез почивката, работата, способността да разграничаваме, да пазим надеждата за това Божие Царство, което расте, до момента в който ще дойде Господ и всичко ще се преобрази. За миг всичко ще се преобрази: светът, ние, всичко. Както казва свети Павел на християните в Солун, в онова време всички ще бъдем с Него“.

svt/ rv