Послание на патриарх Вартоломей до COP 22 в Мароко

„След двадесет и две години, най-накрая настъпи момента за всички нас, да видим човешките лица, страдащи от последствията на нашите екологични грехове. Не е само въпрос кой е виновен или кой трябва да заплати. Не е просто въпрос дали или защо трябва да се променим. Става въпрос за човешки същества – всички ние, но преди всичко последните, най-уязвимите или отхвърлените сред нас – които несправедливо и невъзвратимо са засегнати“. Това пише Вселенския патриарх Вартоломей I в посланието си по повод 22.та сесия на Конференцията на страните за рамковата Конвенция на ООН за климатичните промени, която се провежда в Мароко от 7 до 18 ноември.

Тази среща – посочва Вселенския патриарх – „е своеобразен повод за радост, тъй като народите от цял свят отговориха на спешния апел, издигнат от Париж, да се изправим заедно и да одобрим с доверие програмата, която е поставена пред нас. Но COP21, в много отношения, ни припомня с болка, че 197 страни са ратифицирали до днес една конвенция, приета след срещата на високо равнище в Рио де Жанейро през 1992. Оттогава, поредица от протоколи и споразумения доведоха до многобройни преговори и решения по време на 22.те международни сесии за конвенциите на ООН. В известен смисъл направихме стъпки напред. Но въпреки това, по други обстоятелства, направихме твърде малко стъпки напред“, пише патриархът.

Вартоломей припомня, че за 22 години, световните власти и политиците от цял свят, осъзнавайки огромния проблем с глобалните климатични проблеми, проведоха многобройни срещи и консултации на високо ниво, по въпрос, изискващ конкретни мерки и действия. „Въпреки това, двадесет и две години са неприемливо дълъг период, за отговор на екологичната криза, преди всичко в момент, в който осъзнаваме тясната и неразривна връзка на екологичната криза с бедността, миграциите и конфликтите. Двадесет и две години са неоправдано безкраен период за справянето с разпространението на изкопаемите горива, докато учените ни казват, че ни остават по-малко от две десетилетия, не само да ги намалим, но дори да ги заменим с възобновяеми енергийни източници“. Вселенският патриарх критикува онези правителства и компании, които години наред преследват една и съща политика, както и онези индивиди, които „с арогантност“, продължават същите практики.

Но как една нация може да оправдае страданието на своя народ? Как един индустриален сектор може да защити експлоатацията на консуматора?, се пита Вартоломей. „Ако не съзрем в поведенията и действията си лицата на нашите деца, днешните и бъдещите, то ще продължаваме да бавим и отлагаме развитието на всяко решение, ще възпрепятстваме или ограничаваме всяко изпълнение“. Каква е цената, която сме готови да заплатим за печалбата? Колко човешки живота сме готови да пожертваме за материалната печалба? На каква цена ще се откажем от оцеляването на Божието Творение?, се пита накрая Вселенският патриарх, който завършва посланието си с молитва „всички страни от СОР22 да признаят и да отговорят на високия залог свързан с климатичните промени“. Според патриархът „начин за справянето с настоящата екологична криза може да бъде прилагането, без допълнителни отлагания“ на споразумението от СОР21 в Париж“.

svt/ rv