Папа Франциск: Бог винаги е готов да прости

„Там, където има грешни хора, е още по-силно присъствието на Божието милосърдие“. Това посочи папа Франциск по време на литургията за Юбилея на затворниците, проведена в базиликата Свети Петър в Рим. Присъстваха над 4 хиляди души  от 12 държави от цял свят. Хиляда затворници взеха участие в литургичната церемония.

В проповедта си пред присъстващите настоящи и бивши затворници, техни роднини, капелани и агенти от затворническата полиция, Светият Отец, като се спря на откъса от неделното евангелие, посочи, че „надеждата не разочарова“, когато е вкоренена у Бог.

„Скъпи затворници, днес е денят на вашия Юбилей! Нека днес, пред Бог, да бъде запалена вашата надежда. Юбилеят, по своя характер, носи със себе си възвестяването на освобождението“.

Надеждата, дар от Бог

Папата посочи, че „надеждата е Божи дар“ и тя е „затворена най-дълбоко в сърцето на всеки човек“. Светият Отец изтъкна, че винаги трябва да надделява убеждението за „присъствието и състраданието на Бог, въпреки злото, което сме сторили“:

„Няма място в сърцето ни, което да не може да бъде достигнато от Божията любов. Там, където някой е съгрешил, още по-силно присъства милосърдието на Отца, за да породи разкаяние, прошка, помирение и мир“.

Папа Бергольо говори за „неспазването на законите“, което е довело до получената осъдителна присъда, до „лишаването от свобода“ – „най-тежката форма на наказание“, като добави:

„Надеждата не може да липсва. Едно нещо е заслуженото заради извършеното зло, друго нещо е вдишването на надеждата, която никой и нищо не може да притъпи“. .

Милосърдието на Бог

Папа изтъкна, че „Бог не се примирява, докато не намери изгубената овца“:

„След като Бог се надява, тогава надеждата не може да бъде отнета от никого, защото е силата, с която се върви напред; стремежът към бъдещето за промяна на живота; тласък към утрешния ден, за да може любовта, с която сме обичани въпреки всичко, да се превърне в нов път…“

Светият Отец посочи, че Църквата не може да се откаже да събужда у всеки един „желанието за истинската свобода“. Папата говори и за лицемерието  на онези, които сочат с пръст другите:

„Всеки път, когато влизам в затвор, се питам: защо те, а не аз? Всички можем да сгрешим: всички. По един или друг начин, всички сме грешали. Но лицемерието ни кара да не мислим за възможността да променим живота, малко е доверието в реабилитацията, в реинтеграцията в обществото:

„Когато оставаме затворени в предразсъдъците си… когато се движим в идеологични схеми или абсолютизираме законите на пазара, които смазват хората, в действителност ние стоим единствено сред тесните стени на клетката на индивидуализма и самодостатъчността, лишени от истината, която поражда свободата. И когато сочим с пръст някой, който  е съгрешил, това не може да бъде алиби, за да прикриваме собствените си противоречия“.

Увереността  в прошката

„Никой не може да живее без увереността, че ще намери опрощение“, отбеляза Папа Франциск, тъй като „Бог е по-голям от нашето сърце“, само трябва да се „доверим на Неговото милосърдие“:

„Историята, която започва днес и която гледа към бъдещето, все още предстои да бъде написана, с Божията благодат и с вашата лична отговорност. Като се учим от грешките в миналото, можем да започнем нова част от живота“.

Папата отбеляза, че много пъти силата на вярата е позволявала да се произнесе думата „прошка“… и „само силата на Божието милосърдие може да излекува някои рани“:

„Там, където на насилието се отговаря с прошка, там и сърцето на съгрешилия може да бъде победено от любовта, която побеждава всяка форма на зло. И по този начин, сред жертви и виновни, Бог създава истински свидетели и дейци на милосърдие“.

man / rv