Нов ватикански документ за погребението и кремацията на телата

„Не е разрешено разпръскването на праха на мъртвите „във въздуха, на земята или във водата или по някакъв друг начин”, нито пък тяхното превръщане „във възпоменателни сувенири, бижута или други предмети”. Това се казва в документа, с който Конгрегацията за доктрината на вярата потвърждава „доктриналните и пастирски причини за предпочитането на погребението на телата”, но припомня, че Католическата църква вече от 60-те години на ХХ в. е приела, че кремацията на телата „не е забранена”, тъй като „тя не докосва душата и не пречи на Божието всемогъщество да възкреси тялото”.

Инструкцията Ad resurgendum cum Cristo („За да възкръснем с Христос”), която бе обнародвана на 25 октомври, е подписана на 15 август, на празника Успение Богородично, от префекта на Конгрегацията за доктрината на вярата кард. Герхард Лудвиг Мюлер и от нейния секретар архиепископ Луис Ладария. Документът е одобрен от папата на 18 март. Това е първата инструкция на Конгрегацията за доктрината на вярата по време на понтификата на папа Франциск.

В документа се припомня, че още през 1963 г. с инструкцията Piam et constantem, тогавашното Santo Uffizio (настоящата Конгрегация за доктрината на вярата), реши, че кремацията „сама по себе си не противоречи на християнската религия” и това решение влезе през 1983 г. в Кодекса на каноническото право и в Катехизиса на Католическата Църква (кремацията на тялото е позволена, „ако извършването ѝ не е форма на отричане на вярата във възкресението на телата”).

„В същото време, практиката на кремацията непрекъснато се утвърждава в много страни, но в същото време са се разпространили и нови идеи, които противоречат на вярата на Църквата”, казва Конгрегацията за доктрината на вярата, която следователно „е счела за подходящо да публикува нова инструкция, за да се потвърдят доктриналните и пастирски причините за предпочитането за погребението на телата и да направи норми по отношение на опазването на праха в случай на кремация”.

Според „древната християнска традиция”, инструкцията "настоятелно препоръчва телата на покойните да бъдат погребвани в гробище или в друго свещено място. В памет на смъртта, погребението и възкресението на Господ, тайната на светлината, в която се проявява християнският смисъл на смъртта, погребението в земята е, на първо място, най-подходящата форма за изразяване на вярата и надеждата във възкресението на телата”.

Въпреки това, „там, където хигиенни, икономически или социален причини обосновават да се избера кремацията, която не трябва да бъде в противоречие с изричното желание  - подчертава ватиканската инструкция - или основателното предположение за намерението на покойния вярващ, Църквата не вижда доктринални причини за възпрепятстване на такава практика, понеже кремацията на тялото не докосва душата и не пречи на Божието всемогъщество да възкръсне тялото и следователно не съдържа обективно отрицание на християнското учение за безсмъртието на душата и възкресението на тялото. Църквата продължава да предпочита погребението на телата, защото с това се показва по-голяма почит към мъртвите. Въпреки това - продължава доктриналният документ - кремацията не е забранена, „освен ако тя не е избрана по причини, които противоречат на християнското учение”.

В този случай, „прахът  на покойника, като правило, трябва да се съхраняват в свещено място, т.е. в гробището или, ако е уместно, в църква или в място, предназначено специално за такива цели от компетентния църковен орган” и само „в случай на тежки и извънредни обстоятелства, зависещи от културните условия от местен характер, Ординарият, в съгласие с Епископската конференция или Синода на епископите на Източните Църкви, може да даде разрешение за съхранение на праха в частен дом”.

Но „ за да се избегне всякакъв вид пантеистично, натуралистично или нихилистко двусмислие, не е разрешено разпръскването на пепелта във въздуха, на земята или във водата или по някакъв друг начин, или превръщането на кремирания прах във възпоменателни сувенири, бижута или други предмети, като се има предвид, че тези действия не могат да бъдат оправдани от хигиенни, социални или икономически причини, които могат да обосноват избора на кремацията. В случай, че починалият всеизвестно е наредил да бъде кремиран и да се разпръсне праха му в природата по причини, които противоречат на християнската вяра – завършва инструкцията – трябва да му бъде отказано християнско погребение, според нормите на закона”.

Относно съхранението или разпръскването на праха на покойниците, различни национални Епископски конференции в миналото са взимали различни решения. Например, през 2009 г. Италианската епископска конференция, в проект за документ за кремацията, отвори частично възможността за разпръскване на праха, което не присъстваше в официалния приет документ през 2012 г., където се забранява изрично разпръскването на праха или съхраняването му извън гробище.