2016-10-19 15:39:00

Преобразяващата сила на милосърдието


Папа Франциск започва да говори за милосърдието още през първите дни от своя понтификат. Едва три дни след избирането му за Свети Петров приемник, 17 март 2013, в проповедта си на първата публична литургия, предстоятелствана в енорията на Ватикана „Света Ана“, Светият отец подчертава, че най-силното послание, което ни отправи Исус Христос е това за милосърдието:

„Не е лесно да се повериш на Божието милосърдие, защото е като непонятна бездна. Но трябва да го направим! Господ не се уморява никога да прощава: никога! Ние сме тези, които се уморяваме да Му искаме прошка. Нека поискаме благодатта да не се уморяваме да искаме прошка, защото Той не се уморява никога да прощава. Нека поискаме тази благодат!“.

На 7 април 2013, по време на първата литургия като епископ на Рим в катедралата на града „Сан Джовани ин Латерано“, в който се чества Деня на Божественото милосърдие, папа Франциск посочва:

„Божието милосърдие: колко е хубава тази реалност на вярата за нашия живот. „Божията любов към нас е толкова голяма, толкова дълбока. Това е любов, която никога не се предава и винаги ни сграбчва, за да ни подкрепя, изправя ни на крака и води”.

„Това е стилът на Бог. Той не е нетърпелив с нас, които често искаме всичко и веднага, дори и с хората около нас. Бог е търпелив с нас, защото ни обича, а който обича разбира, надява се, дава доверие, не изоставя, знае да прощава. Нека винаги да го помним в нашия християнски живот: Бог винаги ни очаква, дори когато сме се отдалечили! Той никога не е далеч и ако се завърнем към Него, е готов да ни приеме с разтворени ръце”.

„Искам да подчертая един друг елемент: Божието търпение трябва да открие в нас смелостта да се завърнем при Него, независимо грешките и греховете, които сме направили в живота. Исус приканва апостол Тома да сложи ръка в раните на ръцете и краката Му и тази на реброто Му. Също и ние можем да влезем в раните на Исус, можем да Го докоснем наистина; това се случва всеки път, когато получаваме с вяра Тайнствата“.

„Това е важно: смелостта да се поверя на милосърдието на Исус, да се уповавам на търпението Му, да търся винаги убежище в раните на неговата любов“.

„Именно в усещането за моя грях, в съзнанието за моя грях, мога да видя и срещна милосърдието на Бог, неговата любов и да отида при Него, за да получа прошката Му“.

Темата за милосърдието се среща доста често и през първите месеци от понтификата на папа Франциск. В посланието си към „Града и света“, Urbi et Orbi, на 31 март 2015 папа Франциск посочва:

„Това е и моя призив към всички: нека приемем благодатта на Христовото Възкресение! Нека Божието милосърдие ни обнови,  нека позволим на Исус да ни обича и позволим на силата на милосърдието Му да преобрази и нашия живот; за да се превърнем в средства на това милосърдие и и канали, чрез които Бог да напои земята, да съхрани  всичко сътворено и да разцъфти справедливостта и мира“.

За милосърдието папата говори и на молитвата „Ангел Господен“ на 9 юни 2013:

„Божията любов към човека е милосърдието, което поведението на Бог в контакт с нашето човешко нещастие, с нашата нещета, с нашето страдание и болка. Милосърдието на Бог дарява живот на човека, възкресява го от смъртта. Господ ни гледа винаги с милосърдие; нека не го забравяме, Той винаги ни гледа с милосърдие, очаквани с милосърдие. Не трябва да се страхуваме да се приближим до Него! Неговото сърце е милосърдно! Ако Му покажем нашите вътрешни рани, нашите грехове, Той винаги ще ни прости. Той е милосърдие! Нека отидем при Исус!“.

В първата си Енциклика Lumen fidei, публикувана на 29 юни 2013, в третата глава, папата отново се връща на темата за милосърдието, като казва:

„Десетте Божи заповеди не са съвкупност от негативни заповеди, а са конкретни насоки, за да излезем от пустинята на нашето самореферетно его, затворено в себе си, и да влезем в диалог с Бог, позволявайки на милосърдието Му да ни обгърне, за да носим милосърдието Му. Вярата изповядва по този начин любовта на Бог, произход и подкрепа на всичко, движи се от тази любов за да върви към пълнотата на общение с Бог. Десетте Божи заповеди са като път на благодарността, на отговор на любов, който е възможен защото във вярата се отворихме за преобразяващата любов на Бог за нас. Този път получи нова светлина, както поучава Исус в Блаженствата и своето поучение на планината (Мт. 5-7).

На молитвата „Ангел Господен“ на 15 декември 2013 папа Франциск откроява:

„Радостта на Бог е да прощава! Това е радостта на един пастир, който намира своята овца; радостта на жената, която намира изгубената монета; радостта на един баща, който посреща в дома своя изгубен син, сина, който беше мъртъв, но оживя и се завърна дома. Тук се намира цялото Евангелие… цялото християнство! Милосърдието е истинската сила, която може да спаси човека и света от „тумора“ на греха, от моралното зло, от духовното зло. Само любовта запълва празнотата, дълбоките пропасти, които греха отваря в сърцето и историята. Само любовта може да направи това, а тази е радостта на Бог!

Исус е милосърдие, Исус е любов: Той е Бог, станал човек. Всеки един от нас е онази загубена овца, онази загубена монета; всеки един от нас е онзи син, който прахоса своята свобода, следвайки фалшиви идоли, миражи на щастие, и загуби всичко. Но Бог не ни забравя, Отца никога не ни изоставя. Той е един търпелив баща и винаги ни очаква! Той зачита нашата свобода, но остава винаги верен. И когато се завръщаме при Него, Той ни приема като чеда, в своя дом, защото никога не престава, дори и за миг, да ни очаква с любов. Неговото сърце ликува за всеки завърнал се син. Това е празник, защото е радост. Бог е изпълнен с тази радост, когато един грешник от нас отива при Него и Му иска прошка“.

„Ако в нашето сърце няма милосърдие, няма радост от прошката, ние не сме в общение с Бог, независимо, че спазваме всички заповеди, защото любовта е тази, която спасява, а не само спазването на заповедите. Любовта към Бог и към ближният е тази, която усъвършенства всички заповеди. А любовта на Бог и неговата радост е да прощава. Той винаги ни очаква! Вероятно някой в сърцето си носи нещо, което му тежи: „Направи това и това“, ще каже… но Бог те очаква! Той е баща и винаги очаква!“.

„Ако живеем според закона „око за око, зъб за зъб“, никога няма да излезем от спиралата на злото. Дяволът е хитър, заблуждава ни, че чрез нашата човешка справедливост можем да се спаси и да спасим света. В действителност, само Божията справедливост може да ни спаси! А Божията справедливост се откри в Кръста: Кръстът е Божия съд за всички нас и за този свят. Но как ни съди Бог? Давайки живота си за нас! Ето, това е върховният акт на справедливост, който победи веднъж за винаги Принца на този свят; този върховен акт на справедливост е също върховен акт на милосърдие. Исус приканва всички ни да следваме този път: „Бъдете милостиви, както е милостив вашия Отец“.

 По време на обръщението си към енорийските свещеници в Рим на 6 март 2015, папа Франциск се спря на фигурата на свещеника:

„По образа на Добрия Пастир, свещеникът е човек на милосърдието и състраданието, близък до хората и слуга на всички. Близостта е един пастирски критерий, който бих искал да подчертая особено. Близостта и служението! Всеки който е наранен в живота, по всякакъв начин може да открие в свещеника внимание и разбиране. По-специално при отслужването на Тайнството Помирение, свещеникът е „облечен с милосърдието“; показва го с цялото си поведение, по начина по който приема, изслушва, съветва и опрощава.. Но това произхожда от начина, по който самия той живее лично тайнството, от това как позволява на Бог Отец да го прегърне в Изповедта, и остава в тази прегръдка.. Ако свещеникът живее това в първо лице, в своето сърце, тогава той може да го дари и на другите в служението“.

„Истинското милосърдие се натоварва с човека, изслушва го внимателно, приближава се с респект и с истина към неговата ситуация и го придружава по пътя на помирението. Това несъмнено е трудно. Наистина милосърдния свещеник се отнася като Добрия самарянин… но защо го прави? Защото сърцето му е способно на състрадание, защото е сърцето на Христос!“.

„Милосърдието придружава пътя на светостта, придружава я и я укрепва.. Дали това е твърде много работа за енорийския свещеник? Наистина, това е твърде много работа! Но по какъв начин свещеникът придружава и укрепва пътя на светостта? Чрез „пастирското страдание“, което една форма на милосърдие. Какво означава пастирското милосърдие? Означава да се страда за и с хората. А това не е лесно! Да страдаш така както баща и майка страдат за своите деца; позволявам си да кажа и с тревога…“.

На утринната литургия в религиозен дом „Санта Марта“ във Ватикана на 17 март 2014 папа Бергольо припомня:

„За да бъдем милосърдни мъже и жени трябва преди всичко да се признаем грешници, а след това да разтворим широко сърцето си и да забравим за получените обиди“. 








All the contents on this site are copyrighted ©.