Папа Франциск: без милосърдни дела вярата е мъртва

„Винаги има някой, който е гладен и жаден и се нуждае от мен. Не мога да упълномощя никой друг, този бедняк се нуждае от мен, от моята помощ, моите думи, от моите усилия“. Това посочи папата в катехистичната си беседа на генералната аудиенция, която посвети на призива към християните „да нахранят гладните и утолят жадните“. „Колко пъти сме рецитирали молитвата „Отче наш“ и въпреки това, не обръщаме достатъчно внимание на думите: „дай ни днес насъщния ни хляб“, подчерта папа Франциск.

„Едно от последствията на така нареченото „благосъстояние“ е затвореността на хората и тяхната нечувствителност към нуждите на другите. Прави се всичко, за да се заблудят, представяйки им ефимерни модели на живот, които изчезват след някоя и друга година, така сякаш нашия живот е мода, която трябва да се следва и сменя на всеки сезон. Но не е така. Трябва да приемем и да се изправим пред реалността такава каквато е, а това честно ни представя ситуации на спешна нужда“. Ето защо – продължи папата – „сред милосърдните дела е това да се нахранят гладните – които са многобройни – и да се утолят жадните“.

„Колко пъти медиите ни информират за народи, страдащи от липсата на храна и вода, с тежки последици преди всичко за децата“, подчерта папата. „Пред някои новини и по-специално пред някои картини, общественото мнение се чувства засегнато и постепенно се лансират хуманитарни кампании за стимулиране на солидарността. Даренията са щедри и по този начин може да се допринесе за облекчаването на страданията на много хора. Тази форма на милосърдие е важна, но вероятно не ни въвлича пряко“.

Папа Франциск отбеляза, че „когато вървим по улиците и срещаме някой човек в нужда, или някой беден чука на врата на нашия дом е много различно, защото не сме пред една телевизионна новина, а сме въвлечени в първо лице. Не съществува дистанция между мен и него или нея, чувствам се запитан, предизвикан. Бедността не ни предизвиква по абстрактен начин, а ни подтиква да се замислим, подтиква ни да се оплакваме; но когато виждаш бедността в тялото на един мъж, една жена или едно дете, това наистина ни предизвиква“, докато се разпространява навика „да бягаме от нуждаещите се, да не се приближаваме или да маскираме реалността на нуждаещите се“.

Каква трябва да е моята реакция в тези случаи? Дали обръщам погледа си и преминавам нататък? Или се спирам да си поговоря и се интересувам от ситуацията на нуждаещия се?“, запита папата. „Ако ти направиш това със сигурност някой ще каже: „Този е луд да говори с бедния!“. Дали се опитвам да помогна на този човек или се опитвам да се освободя от него възможно най-бързо? Но може би този човек проси само най-необходимото: нещо да яде и да пие“.

„Нека се замислим за момент: колко пъти рецитираме „Отче наш“ и въпреки това не обръщаме достатъчно внимание на думите: „дай ни днес насъщният ни хляб““, посочи папата.

„Опитът от глада е тежък“, посочи папата. „Познава го онзи, който е преживял периоди на война или мизерия. Въпреки това, този опит се повтаря всеки ден и съжителства до изобилието и разхищението“. Папата припомни думите на апостол Яков, че „ако вярата не е последвана от дела, по само себе си е мъртва“, и подчерта: „Винаги има някой, който е гладен и жаден и се нуждае от мен. Не мога да упълномощя за това някой друг. Този бедене човек се нуждае от мен, от помощта ми, от моите думи, от моя ангажимент. Всички сме въвлечени в това“. Умножаването на хляба и рибите от Исус е „много важен урок за нас. Казва ни, че малкото което притежаваме, ако го поверим в ръцете на Исус и го споделим с вяра, ще се превърне с изобилно богатство“.

Папа Франциск цитира Енцикликата Caritas in veritate на Бенедикт XVI, в която почетния папа казва: „Нахранването на гладните е морален императив за универсалната Църква. Правото за прехрана, така както правото за питейна вода играят важна роля за реализацията на другите права“. Нека не забравяме думите на Исус: „Аз съм хлябът на живота и който е жаден нека дойде при мен“, продължи папа Франциск. Тези думи на Исус за нас вярващите са провокация да признаем, че нашата връзка с Бог, който в Исус откри своето милосърдно лице, преминава през нахранването на гладните и утоляването на жадните“.

В края на генералната аудиенция папа Франциск благослови Дароносителница,  реализирана с ламарини от бидонвил Кибера, в Найроби, Кения, най-големия в Субсахарска Африка, в който живеят 250 хиляди души. С благословията на папа Франциск, Дароносителницата, която е инициатива на „Дом на духа и изкуствата“, ще се отправи на своеобразна духовна щафета в диоцезите на Италия и света, символизирайки любовта на Исус за бедните и отхвърлените.

svt/ rv