Божията воля рано или късно ще се осъществи

Бог ще защити избраниците си, когатовикат към Него  (Лука  18, 1-8)

Литургията за 29 –та обикновена неделя през годината ни предлага притчата в която Исус разказва на учениците си притчата за това, че трябва винаги да се молят и да не падат духом: един неправеден съдия защитава една вдовица, която го моли да я защити от притивника и. Тогава Господ казва: „Та Бог няма ли да защити избраниците си, които викат към Него денем и нощем, макар и да забавя да ги защити? Казвам ви, ще ги защити наскоро. Но Син Човечески, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?“. Евангелският разказ коментира отец Йоан Хаджиев от Ордена на Босите кармелитани.

Скъпи братя и сестри,

Евангелието ни говори за нуждата от постоянна молитва. Срещаме се с несправедливия съдия, който не защитавал тези, които имат нужда от него. Дори от Бога не се страхувал, а осъждал не според истината, а според личните си изгоди. Старият завет специално споменава вдовиците, заедно със сираците и чужденците, като тези, които са слаби и имат нужда от закрила. Но това не е било достатъчно на съдията, за да отсъди правилно и за да възтържествува справедливостта.

Вдовицата не губи вяра и постоянства в своите молби към съдията. Тя много добре е знаела, че няма да стане нищо, понеже техният съдия "ни от Бога се боеше, нито от човеци се срамуваше". Но тя продължава да настоява! И съдията най-накрая отсъжда в нейна полза, заради нейната настоятелност и постоянство.

И Бог слуша нашите молитви и ще ги изпълни, ако са според неговата воля и следователно са наистина в наша полза. Може и да се забави, но Божията воля рано или късно ще се осъществи. Но затова трябва да имаме вяра, истинска вяра. Може би точно това липсва и на нас? И неслучайно Исус завършва с един многозначителен въпрос: "Но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?", което ни подтиква към дълбок изпит на съвестта ни.

Амин.