Папата към католиците в Баку: бъдете радостни свидетели на вярата и надеждата

„Не сме призовани да служим понякога, а да живеем служейки“. Това подчерта папа Франциск в проповедта си на литургията, която предстоятелства веднага след пристигането си в Азербайджан за малката католическа общност в страната, събрана в църквата посветена на Непорочното зачатие на Дева Мария в столицата Баку, последен етап от визитата му в Кавказ. Първата католическа църква в Азербайджан е построена през 1912 бива разрушена от болшивиците през 1931. При посещението си през 2002 г. Йоан Павел II, предстоятелства Светата литургия в друга малка църква. След визита му, тогавашния президент на страната, Хайдар Алиев, решава да предостави терен за изграждането на нов храм, който ще бъде осветен през 2007 от бившия ватикански държавен секретар кард. Тарчизио Бертоне. Настоящата църква на Непорочното зачатие на Дева Мария може да побере около триста души и е част от Центъра на отците Салезиани. Литургията бе отслужена на английски език, а песнопенията бяха изпълнени от група филипински вярващи.

„Вярата, която е дар Божий и която трябва винаги просим - посочи папата, вдъхновявайки се от неделният евангелски откъс – трябва да бъде укрепвана и съхранявана. Вярата не е магическа сила, която слиза от небесата, не е „зестра“, която се получава веднъж завинаги, и дори не е супер сила, която може да разреши житейските проблем. Вярата, която служи да задоволи само нашите нужди е егоистична вяра и насочена само върху нас самите“.

Папа Франциск поясни, че „вярата не трябва да се бърка с благосъстоянието, с утехата в душата, за да имаме малко мир в сърцето. Вярата е златната нишка, която ни свързва с Господа, тя е пълната радост да бъдем с Него, да сме единени с Него; тя е дар за цял живот, но който носи плод само ако дадем нашия принос“.

„Как можем да дадем нашия принос?“, запита папа Бергольо. „Исус ни посочва, че можем да го направим чрез служението. В Евангелието Господ, веднага след думите за силата на вярата, говори за служението. Вярата и служението не могат да се разделят, дори са тясно свързани, завързани помежду си“. За пример папата посочи един много добре познат образ за присъстващите вярващи: този на красивите азербайджански килими, които са истински творби на изкуството и притежават една древна история.

„Също християнския живот бива търпеливо тъкан всеки ден, преплитайки помежду им вътъчните и основните нишки на вярата и служението. Когато вярата се преплита със служението, сърцето остава отворено и младо и се разширява, за да върши добро. Само тогава вярата, както казва Исус в Евангелието, става мощна и върши чудеса“.

Папата поясни и какво означава служението: „Можем да си помислим, че се състои само в това да бъдем лоялни към своите задължения или да извършим някое добро дело. За Исус – прибави папа Франциск – е много повече. Той иска от нас, с много силни и радикални думи, нашето цялостно разположение, един живот на разположение, без лични сметки и без печалба“. Ето защо, посочи папата, „не сме призовани да служим, за да получим отплата, за да подражаваме на Бог, който стана служа от любов към нас. Не сме призовани да служим от време на време, а да живеем служейки. Поради тази причина, служението е стил на живот, дори обобщава в себе си стила на християнския живот: да служиш на Бог коленопреклонно и в молитва; да бъдеш отворен и на разположение; да обичаш конкретно ближния; да работиш с ентусиазъм за общото благо“.

Онзи който е „равнодушен, хладък – подчерта папа Бергольо – живее, за да задоволи своите интереси, които никога не са достатъчни и така никога не е доволен; постепенно той започва да се задоволява с един посредствен живот. Равнодушният, хладкият отделя на Бог и другите само „проценти“ от своето време и в своето сърце, без никога да преувеличава, дори търсейки винаги да спести нещо. Така неговия живот губи наслада: превръща се като чай, който наистина е хубав, но когато изстине, не става вече за пиене“.

Но папа Франциск предупреди и за една друга опасност, в която може да изпадне християнина, „не защото е пасивен, а защото е твърде активен. Това е изкушението да се мислиш за господар, да полагаш усилия, за да натрупаш активи и да придобиеш важност. По този начин служението се превръща в средство, а не в цел, защото целта е престижа, след който следва властта и величието“.

„Нека нито една от тези две опасности не засегне малкото и толкова безценно паство на Баку“, насърчи папата.

„Църквата ви гледа и ви насърчава. Всеки един от вас е една прекрасна копринена нишка, но само ако са преплетени добре помежду си конците, могат са създадат една красива композиция; сами нишките са ненужни. Бъдете винаги единни, като живеете смирено в милосърдната любов и радостта. Нека Господ, който изгражда хармонията в различията, да ви закриля“.

В размишлението си преди молитвата „Ангел Господен“, папа Франциск припомни историята на вярата в Азербайджан.

„Искам да припомня многобройните смели християни с тяхната силна вяра в Господ, на когото останаха верни дори и в страданията. Както направи свети Йоан Павел II, към вас отправям думите на Апостол Петър: „чест за вас, които вярвате!“

„Бъдете винаги радостни свидетели на вярата, надеждата и милосърдието, единни помежду ви и с вашите пастири“, насърчи папата

След молитвата „Ангел Господен“, папа Франциск се обърна към присъстващите импровизирайки, като им каза: „Някой може да си помисли, че папата си губи времето, като минава толкова много километри, за да посети една малка общност. Вие не сте една еднообразна общност, защото сред вас говорите на азербайджански, италиански, английски, испански и много други езици! Вие сте една общност от периферията. Със своята визита папата имитира Светия Дух, който също слезе от Небесата, за да посети една малка общност от периферията, събрата в Горницата. Тази малка изплашена общност, се чувстваше бедна, може би преследвана, или оставена настрана, но Светия Дух ѝ даде силата за да възвестява името на Исус. Вратите на тази общност, които бяха затворени от страх или от срам се отвориха широко и от тях излезе силата на Духа. Папата „си губи времето“, както го „изгуби“ по онова време Светия Дух. Само две неща са необходими  - завърши папата. В онази общност бе Майката Божия, не забравяйте за Майката Божия. В онази общност имаше милосърдна любов, братската любов, която Светия Дух изля над нея. Вървете смело напред и без страх!“, насърчи папата малката католическа общност в Азербайджан.

svt/ rv