Папата към грузинския патриарх: единни в свят жаден за милосърдие

"Трудностите не са пречка, а стимул да се опознаем по-добре, да споделим живителната сила на вярата, да засилим молитвата си едни за други и да сътрудничим с апостолско милосърдие в общото свидетелство, за славата Божия в небесата и в служба на мира по света“. Това подчерта папа Франциск в словото си на първата среща под знака на икуменизма на грузинска земя, която се проведе в седалището на Православната патриаршия в присъствието на Негово Блаженство Илия II и членовете на Светия синод на Грузинската православна църква. На срещат взеха участие министър-председателят на страната и представители на академичните среди и културата.

Папа Франциск припомни добрите отношения между Грузинската православна църква и Католическата църква, започнали от първата историческа визита във Ватикана на един Грузински патриарх, който размени с Епископа на Рим „целувката на мира и обещанието да се молят един за друг“. По този начин – каза папата – „не само се укрепи съществуващата  връзка между нас още от първите векове на християнството, но и се разви, както показват топлото гостоприемство на моите пратеници и представители и научната дейност във Ватиканските архиви и Папските университети от страна на грузински православни вярващи“.

Светият отец увери присъстващите, че е дошъл в „тази благословена земя като поклонник и приятел“ и припомни, че визитата му е малко преди завършека на Светата година на милосърдието. „Също папа Йоан Павел II дойде тук, първия сред Свети Петровите приемници, в навечерието на Юбилея за 2000 година, за да укрепи „дълбоките и силни връзки“ с Римското седалище и да припомни огромната нужда, в навечерието на третото хилядолетие, от приноса на Грузия, древен кръстопът на култури и традиции, за изграждането на цивилизацията на любовта“.

„Пред свят жаден за милосърдие, единство и мир, Божието провидение иска от нас тези връзки да получат нов импулс и обновен пламък, за които целувката на мира и нашата братска прегръдка са вече красноречив знак. Скъпи Братко, нека отново позволим на Господ Исус да ни води, нека отново да бъдем привлечени от неговия призов да оставим онова, което ни пречи да бъдем заедно вестители на неговото присъствие“.

Папа Франциск отбеляза, че във всичко това ни подкрепя любовта, която преобрази живота на Апостолите. „Любовта на Господ е тази, която ни издига, защото ни позволява да се издигнем над неразбирателствата от миналото, над сметките от настоящето и над страховете за бъдещето“.

През вековете  – отбеляза папа Франциск – грузинският народ бе свидетел на величието на тази любов. „В нея той намери силите, за да се изправи след многобройните изпитания, защото без любовта – каза папата, цитирайки известния грузински поет Табидзе – слънцето не царува в небесния купол и за човеците не съществува нито красота, нито безсмъртие“.

Папата припомни славната история на Евангелието в грузинска земя, и по-специално Света Нина, която бива сравнявана с апостолите и разпространява вярата чрез кръст, направен от лозови пръчки. Светият отец отбеляза, че лозата е образ на Господ Исус, който призовава Апостолите си да пребъдват в Него, както пръчките в лозата, за да дадат изобилен плод  (cfr Йоан  15,1-8).

„За да дари и днес плод Евангелието, от нас се иска, скъпи братко, да бъдем още по-крепки в Господ и единни между нас. Множеството Светци, почитани в тази страна, ни насърчават да поставим Евангелието на първо място и да евангелизираме както в миналото, повече отколкото в миналото, свободни от оковите на предубежденията и отворени за вечната новост на Бог. Трудностите не са пречка, а стимул да се опознаем по-добре, да споделим живителната сила на вярата, да засилим молитвата си едни за други и да сътрудничим с апостолско милосърдие в общото свидетелство, за славата Божия в небесата и в служба на мира по света“.

Папа Франциск увери присъстващите, че желае да бъде „искрен приятел на тази земя и този скъп народ, който не забравя полученото добро и чието гостоприемство се съчетава с един стил на живот изпълнен с искрена надежда, въпреки трудностите, които никога не липсват. Също тази позитивност намира своите корени във вярата, която подтиква грузинците да призовават, около трапезата, мира за всички и дори за враговете“.

Чрез мира и прошката – завърши папата – сме призовани да победим нашите истински врагове, които не са от плът и кръв, а са духовете на злото вътре и извън нас. „Нека застъпничеството на многобройните светци и мъченици на тази земя, които съумяха да победят злото, да даде утеха на многобройните християни, които все още и днес по света са жертви на преследвания и безчинства, и нека укрепи в нас желанието да се обединим братски, за да възвестяваме Евангелието на мира“.

svt/ rv