Папата: спасението на Бог е за всички, без изключение

„Църквата е за всички, преди всичко за лошите. Спасението на Бог може да достигне всеки човек във всяка житейска ситуация, дори и най-негативната или болезнена“. Това подчерта папа Франциск в катехистичната си беседа на генералната аудиенция, която посвети на прошката, като централен елемент в Христовото учение. Папа Франциск почерпи вдъхновение от откъса в Евангелието според Лука (23,39-43), разказващ за разговора на Исус с двамата разпънати заедно с него разбойници, като определи „добрия разбойник“ като „свидетел на Благодатта“, защото със своето покаяние „съумя да си открадне небето“.

Папа Франциск насочи вниманието на присъстващите 30 хиляди вярващи и поклонници на площад „Свети Петър“ върху думите на Исус, произнесени по време на неговото страдание, чиято кулминация е в прошката. Исус прощава, като моли Отец: „прости им, понеже не знаят, що правят“ (Лк. 23, 34). Това – каза папата – „не са просто думи, защото ще се превърнат в конкретен акт в прошката предложена на „добрия разбойник““. В евангелието си Свети Лука разказва за двама „разбойници“, разпнати заедно с Исус, които се обръщат към Него по различен начин. Първият го хули, както го хулеше събрания при кръста народ, както правят управниците на народа, но е подтикнат от отчаянието. „Ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас“, казва той. „Този вопъл, свидетелства човешкото терзание пред тайната на смъртта и трагичното осъзнаване, че само Бог може да даде освобождението. Затова е немислимо Месията, изпратен от Бог, да стои бездействен на кръста и да не прави нищо, за да се спаси. Хората не са разбирали тайната на жертвата на Исус. Но Исус ни спаси именно, защото остана на кръста. Всички ние знаем, че не е лесно да се остане на кръста, върху нашите малки всекидневни кръстове. На този голям и болезнен кръст Исус остана, там ни спаси, показа своето голямо всемогъщество и ни прости“.

На кръста – продължи папа Франциск – „се извършва неговото себедаряване от любов и бликва завинаги нашето спасение. Умирайки на кръста, невинен сред разбойници, Той потвърждава, че Божието спасение може да достигне всеки човек във всяка житейска ситуация, дори и най-негативната или болезнена. Божието спасение е за всички и никой не е изключен. То е предложено на всички. Затова, Юбилеят е време на благодат и милосърдие за всички, добри и лоши, онези, които са здрави и онези, които страдат. Но никога не забравяйте притчата, която Исус разказва за сватбата на сина на един богат и властен човек: когато поканените отказват да отидат на сватбата, той казва на слугите си: „Отидете и идете по кръстопътищата и поканете всички, добри и лоши…“ (Мт. 22, 9). Всички са поканени, добри и лоши. Църквата не е само за добрите или за онези, които изглеждат или се мислят за добри; Църквата е за всички, и преди всичко за лошите, защото Църквата е милосърдие“.

„Това време на благодат и милосърдие – отбеляза папа Берогльо – ни припомня, че нищо не може да ни раздели от любовта на Христос! (Рим.  8,39). На онзи, който е на болнично легло, на онзи, който е в затвора и всички онези, които са засегнати от войните, аз казвам: погледнете към Разпнатия; Бог е с вас, Той остава с вас върху кръста и на всички се предлага като Спасител. Той ни придружава всички; придружава вас, които страдате много, Той е разпнат за вас, за нас, за всички. Позволете на силата на Евангелието да проникне дълбоко във вашето сърце и да ви утеши, нека ви даде надеждата и вътрешната сигурност, че никой не е изключен от прошката Му. Но можете да ме попитате: Но отче, има ли възможност да бъда простен за най-лошите неща, които съм извършил в живота? Да, защото никой не е изключен от прошката на Бог. Но единствено ако се приближаваме към Исус, покаяни и с желанието да ни прегърне“.

Папа Франциск се спря и на думите на „добрия разбойник“, разпнат до Исус, като посочи, че „неговите думи са прекрасен модел на покаяние, катехизис за това как да искаме прошка от Исус“. Преди да се обърне към Исус, той се обръща към своя другар, като го пита: „та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото?“. По този начин – каза папата – „той поставя на преден план началния момент на покаянието: страха Божий. Но не страх от Бог, а по-скоро синовно страхопочитание към Бог. Не е страх, а по-скоро онази почит, която дължим на Бог, защото Той е Бог. Това е синовна почит, защото Той е Отец. Добрият разбойник, припомня онази основна нагласа, която отваря за доверието в Бог: съзнанието за неговото всемогъщество и неговата безкрайна доброта. Това е изпълнената с доверие почит, която помага да се направи място за Бог и да се поверим на неговото милосърдие. След думите към своя другар, разбойникът показва невинността на Исус и признава открито своята вина: ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил“. „Исус – каза папата – е там на кръста, за да бъде с виновните: чрез тази своя близост, Той им дарява спасението. По този начин „добрия разбойник“ се превръща в свидетел на Благодатта; немислимото се случи: Бог ме обикна толкова много, че умря за мен на кръста. Самата вяра на този човек е плод на благодатта Христова: очите му съзерцават в Разпнатия любовта Божия за него, бедния грешник. Истина е, той бе разбойник, крадец, цял живот е крадял, но накрая, разкаян за стореното, гледайки Исус добър и милосърден, успява да си открадне небесата“. Просейки от Исус да си спомни за него в царството си, добрият разбойник му се поверява изцяло. „По този начин един осъден на смърт се превръща в модел за християнина, който се поверява на Исус. Това е много силно: един осъден на смърт е модел за нас. Модел на човек, на християнин, който се поверява на Исус; той е също модел на Църквата, която в литургията многократно отравя молитви към Господ, казвайки: „Спомни си… спомни си.. спомни си за твоята любов“. Добрият разбойник – завърши папата – се обръща към Исус с името му. Това е една кратка молитва и всички ние през деня можем да я отправяме: „Исусе, Исусе“.

При поздравите към присъстващите поклонници на площада папа Франциск припомни, че на 29 септември Църквата ще отбележи литургичния празник на Архангелите Михаил, Гавраил и Рафаил. „Те са духове провождани да служат на ония, които ще наследят земята“ (Евр. 1, 14). Не трябва никога да забравяме за тяхното невидимо присъствие. Нека ги призовем в молитвата, та всеки момент от живота да ни припомнят за присъствието на Бог, да ни придружават в борбата срещу злото и да ни водят по сигурните пътища на нашия живот. Нека да им поверим нас самите, нашите близки и всичко онова, което ние най-скъпо“.