Папата хармонизира латинския и източния Кодекс

Подписано на 31 май, но обнародвано през тези дни, Апостолическото послание под формата на моту проприо „De concordia inter Codices” на Папа Франциск променя някои норми на Кодекса на каноническото право. По-специално, промените се отнасят до отношенията между членовете на Латинска Църква и Източните Църкви, като има нововъведения в областта на кръщението и венчавката. В същото време бе и обнародван автентичен отговор по отношение на въпроса за нередностите, които пречат на приемането на тайнството ръкоположение.

Повишеното преместване на населението „породи наличието на голям брой източни католици в латинските територии”. Оттук произтича и необходимостта от нова хармония между нормите на Кодекса на каноническото право и тези на Кодекса на каноните на Източните Църкви. На Запад, основно латински, трябва да се намери - отбеляза Папата - „един правилен баланс между защитата на собственото право на източното малцинство и уважението към историческата каноническа традиция на латинското мнозинство”, така че да се избегнат „ненужни намеси и конфликти” и да се насърчи положителното сътрудничество между всички присъстващи католически общности.

Що се отнася до кръщенията, бе потвърден критерият за принадлежност на детето към Църквата sui iuris (и обреда) на родителя католик и се въвежда задължението за посочване на тази Църква в енорийския регистър на кръщенията. Що се отнася до евентуалното прехвърляне в друг обред на Католическата Църква, освен ако няма  конкретен декрет за освобождаване, то се прави с официален акт на прехвърляне пред компетентния орган и това преместване трябва да бъде отбелязано в регистрите на кръщението.

Относно браковете се определя, че само свещеник може валидно да отслужи  сключването на брак между източни католици или между западен и източен католик или православен. 

Автентичният отговор пояснява, че и некатолиците са субекти на нормата за нередностите, които са пречка - за тези, които са извършили в миналото си някои нарушения - да бъдат ръкоположени за дякони, свещеници или епископи, преди да са получили необходимата диспенсация от компетентния орган. Тези пречки се отнасят основно за тези, които са извършили убийство или аборт, осакатили са сериозно себе си или друг или са правили опит за самоубийство.

За причините за промените, въведени от Папата, пред микрофона на Радио „Ватикана” е монс. Хуан Игнасио Ариета Очоа де Чинчетру, секретар на Папския съвет за законодателните текстове:

Монс. Очоа: Основните причини са тези на пастирската служба, за да се улесни работата на енорийските свещеници и тяхната яснота, особено в Латинските Църкви, които трябва да приемат от десетилетия хиляди верни католици с източни обреди. Това е опит да се постави в корелация латинската дисциплината, за да може тя да служи по-добре, особено в областта на тайнствата, на източните католици.

Р.В: Това означава ли, че причината е  повишаването на мобилността на населението?

Монс. Очоа: Да, ние вече знаем, че има някои малки разлики в двата Кодекса, но проблемът бе акцентиран особено с преместването и емиграцията в последно време.

Р.В: Имаше нужда от хармонизация на правилата на Кодекса на каноническото право, както и на тези от Кодекса на каноните на Източните Църкви, по-специално отнасящи се до тайнствата кръщение и брак. Относно кръщението, какво бе решено?

Монс. Очоа: Става въпрос за записването, за принадлежността към дадена Църква и обред. Изясни се, че чрез кръщението детето е записано в Църквата на родителите и това трябва да бъде отбелязано в регистрите на латинския енорист. Относно кръщението бе решено и че деца на православни могат да бъдат кръстени от католически свещеник, ако в даденото място липсва православен духовник и те спонтанно го молят за това.

Р.В: А какви са промените в областта на брака?

Монс. Очоа: Според източните канони, за да се отслужи брак е нужно той да бъде извършен от свещеник, докато в латинската традиция е нужен само дякон. Затова се казва, че ако един от бъдещите съпрузи е източен католик или православен, за да бъде валидно се изисква да бъде отслужен бракът от свещеник, а не от дякон. Бяха променени 10 канона, но основните промени са тези.

Р.В: Има и един автентичен отговор за нередностите за получаване на ръкоположение. Това се отнася до забраните за някои да бъдат ръкоположени за дякони, свещеници или епископи...

Монс. Очоа: Да, нередностите са забрани, целящи да се запази достойнството на тайнството ръкоположение. Това е забрана, която която кара епископа да се замисли, преди да ръкоположи някой кандидат, относно годността му и по-точно за някои аспекти от биографията на кандидата. Например, нередностите за тези, които са извършили аборт или убийство. Преди е трябвало да се установи дали това престъпление е извършено докато кандидатът е бил католик или преди да стане такъв.

Р.В: Какво беше решено?

Монс. Очоа: Беше решено, че забраната е свързана с извършването на даденото престъпление, която важи и за некатолиците. Нормата е приета според принципа на истината, на реалността, а не чисто формалистично гледайки на нещата, че кандидатът тогава не е бил католик и следователно не е бил субект на нормите на Католическата Църква.

vik/ rv