Блажен Енгелмар Унцайтиг: германският Максимилиан Колбе

Католическата църква има нов Блажен. Това е свещеника Енгелмар Унцайтиг, от Конгрегацията на мисионерите от Марианхил, умира през 1945 в концентрационния нацистки лагер на Дахау на 34 годишна възраст. Литургията за беатификацията бе предстоятелствана в катедралата на Вюрцбург, в Бавария, от кард. Анджело Амато, префект на Конгрегацията за процесите на светците. Отец Унцайтиг е първият блажен от Конгрегацията на мисионерите от Марианхил.

Отец Енгелмар, роден през 1911 в днешна Република Чехия, силно желае да бъде мисионер по света, но се превръща в мисионер в лагера на Дахау. Ръкоположен за свещеник на 28 години, през 1939, той избира за свой девиз думите: „Ако никой друг не желае да отиде, ще отида аз!“. Изпълнява своето свещеническо служение в Австрия. Без да се страхува от опасностите, в своите проповеди той постоянно разобличава нацисткия режим. Арестуван е и бива депортиран в Дахау през 1941: лагерът, където са убити повече от хиляди свещеници и католически богопосветени, но сред жертвите са и протестантски пастори и православни свещеници. Грижи се за затворниците, особено за тези от руски произход: научава техния език и ми помага материално и духовно. В лагера избухва тифна епидемия, а болните са изоставени в една барака, където никой не иска да отиде. Но отец Енгелмар отива и им помага с каквото може. Накрая се заразява и умира на 2 март 1945, ден след своя 34 рожден ден. Той е свещеник само шест години, четири от които прекарва в концентрационния лагер.

В едно от своите многобройни писма, пише: „Каквото и да правим, каквото и да искаме, винаги и единствено благодатта ни ръководи и ни води. Благодатта на Всемогъщия Бог ни помага да преодолеем всяко препятствие. Любовта умножава нашите усилия, прави ни изобретателни, щастливи и свободни. Само ако хората знаеха какво е отредил Бог за онези, които Го обичат!“.

„Отец Унцайтиг – посочва кард. Анджело Амато – е като искрица на истинска хуманност в тъмната нощ на нацисткия терор. Той показва, че никой не може да изтръгне добротата от човешкото сърце. Неговото мъченичество ни отправя тройно послание на вяра, милосърдна любов и сила. Все още и днес, както и по времето на отец Енгелмар, Църквата Христово е дискриминирана, преследвана и унижавана. И това, не само в нехристиянските страни, но също и в нашата Европа, която често забравя своето наследство на християнска цивилизация. За отец Унцайтиг е най-върховното благо и най-безценното съкровище. Живее своето затворническо положение винаги единен с Бог, в молитвата, радостта и постоянната готовност да обича, помага и утешава ближния. Свободното време през неговия уморителен и тежък ден са белязани от Светата литургия, обожаването на Светото причастие и молитвата на Броеницата. За да дари утеха на руските затворници, превежда голяма част от Новия Завет на руски, за да може да разпали отново в тях вярата. Със своето любвеобилно и изпълнено с доброта присъствие, дарява надежда на подтиснатите и обезнадеждени затворници в лагера. Асистира тежко болните, придружавайки ги с майчина обич до последния миг. С него смъртта се превръща в спокоен преход към вечността. Неговия върховен жест на любов бе доброволното себедаряване за болните от тиф в Дахау. Умира изоставен и без да получи подходящите грижи. Мнозина го наричат мъченика на милосърдната любов, германският Максимилиан Колбе, любовта, станала човек. Неговото мъченичество отговоря на думите на Исус, който казва: „Никой няма по-голяма любов от онзи, който дава живота си за своите приятели“. Блажен Енгелмар Унцайтиг отваря пролука светлина върху идентичността на онази част от германския народ, която за да остане вярна на Евангелието, претърпява преследвания и смърт".

svt/ rv