Папа Франциск: Майка Тереза, щедро раздаваща Божието милосърдие

Майка Тереза от Калкута бе обявена за светица на цялата Католическа църква, на днешния ден,  4 септември. Папа  Франциск  предстоятелства церемонията по канонизацията на препълнения с хора площад Свети Петър в Рим. Десетки хиляди души, дошли  от цял свят, предимно от Албания, родната земя на младата Агнес, както и от Индия, страната, в която живя и умря Светата Майка Тереза. В церемонията взеха участие и 70 кардинали, 400 епископи и повече от 1700 свещеници. Присъстваха и голям брой доброволци, които днес приключват своя Юбилей на милосърдието.

„Beatam Teresiam de Calcutta Sanctam esse decernimus et definimus ac Sanctorum Catalogo adscribimus… “. ("Обявяваме блажената Тереза от Колката за светица и я включваме в списъка на светците…“). Това каза папа Франциск, произнасяйки ритуалната "формула за канонизация".

Бурни ръкопляскания придружиха прокламирането за светица на онази, която „щедро раздаваше божието милосърдие“:     такава бе Тереза от Калкута, Майката на бедните, която винаги бе готова да помага на всички, „чрез приемането и защитата на човешкия живот“. Папа Франциск обяви за светица жената, която посвети живота си на онези, последните, които в нашето съвремие стават все повече:

„Тя полагаше усилия  за закрила на живота и постоянно заявяваше, че „все още неродените са най-слабите, най-малките, най-беззащитните“. Навеждаше се над  се немощните, оставени да умират по улиците, като признаваше тяхното достойнство, дадено им от Бог; бе вдигнала  глас пред силните на земята, за да признаят вините си за престъпленията на бедността, създадена от тях самите. За нея милосърдието бе „солта“, придаващ вкус на всяко нейно дело, както и „светлина“, просветляваща мрака на онези, които нямаха дори сълзи за своите страдания и бедност“.

Папа Франциск посочи, че „мисията на Майка Тереза премина през градските и екзистенциални периферии, и днес продължава да бъде „красноречиво свидетелство на Божията близост към най-бедните“:

„Днес предавам тази емблематична фигура на жена и богопосветена, на всички доброволци: нека тя бъде пример на святост за вас! Тази неуморна служителка на милосърдието нека ни помага да разбираме все повече, че единственият наш критерий на действие е безвъзмездната любов, освободена от идеологии и други вериги, и отправена към всички, без разлика на език, култура, раса или религия“.

Папа Бергольо цитира светицата, когато тя казваше: „може би не говоря техния език, но мога да се усмихвам“, като искаше да се носи „в сърцето нейната усмивка“, за да се дарява на онези, които срещаме в живота си, „особено на страдащите“. Защото така „ще отворим погледа за радост и надежда на много обезверени и нуждаещи се от разбиране и нежност хора“.

Апелът, който  Папата отправи  към  вярващите  в деня, посветен на светицата на милосърдието, е да „изпълняват конкретно онова, което изпросваме с молитвите и изповядваме с вярата си“. „Няма алтернатива на милосърдието“, посочи Белгольо, „онези, които са в служение на ближния, макар и да не го знаят, са онези, които обичат Бог“:

„Християнският живот не е обикновена помощ, която се дава в момент на нужда, ако е така, то това ще бъде хубаво чувство на човешка солидарност, пораждащо непосредствена полза, но ще бъде безплодно, тъй като е без корени. Обратно, усилието, което Господ иска от нас, е за милосърдно призвание, с което всеки Христови ученик предоставя живота си в служение, за да израства ежедневно в любовта“.

Папата изтъкна, че „наша задача е да доловим Божия повик и след това да приемем Неговата воля“. Но за да се приеме тя без колебание, „трябва да се запитаме и разберем какво е Нему угодно“:

„На Бог е угодно всяко милосърдно дело, тъй като у ближния, на когото помагаме, разпознаваме Божия лик (Йн, 1,18). Всеки път, когато се навеждаме, за да помогнем на нуждите на ближните, ние утоляваме глада и жаждата на Исус“ (Мт. 25,40).

Папа Франциск се обърна към доброволците, дошли на площада за своя Юбилей, като повтори думите на апостол Павел до Филимона: „защото ние се много радваме и утешаваме поради твоята любов, брате, понеже чрез тебе се успокоиха сърцата на светиите“ (Фм. 1 7):

„Колко сърца утешават доброволците! Колко ръце подкрепят; колко сълзи бършат; колко любов се съдържа в скритото, смирено и безкористно служение! Това заслужаващо похвала служение дава глас на вярата и изразява милосърдието на Отца, който е близо до нуждаещите се“.

Светият Отец подчерта, че който служи на последните и нуждаещите се от любов към Исус, не очаква благодарности и признания, а се отказва от тях, защото е „открил истинската любов“:

„Както Господ дойде и се наведе над мен в момент на нужда, така и аз отивам към Него и се навеждам над онези, които са изгубили вярата, или живеят все едно, че Бог не съществува; над младите без ценности и идеали; над семействата в криза; над болните и затворниците; над бежанците и имигрантите; над слабите и беззащитните тялом и духом; над изоставените малолетни деца и възрастни хора“.

Папа Франциск апелира, че „навсякъде, където има протегната за помощ ръка, там трябва да бъде нашето присъствие и това на Църквата, която подкрепя и дарява надежда“.

man / rv