Папата: Божията прошка трябва да бъде победа над човешките вражди

Всеки християнин се чувства призван да бъде свидетел на милосърдието, надвивайки над ненавистта, която е заляла света: за това призовава папа Франциск в послание, подписано от държавния секретар, кардинал Паролин към 67-ата Национална литургична Седмица, която бе открита днес, 22 август в Губио. Тема на събитието е литургията като милосърдие.

Изходната точка е „съзнанието, че ние сме помилвани." И папа Франциск припомня, че именно това осъзнаване ни кара да прощаваме. „Помилвани сме, за да помиряваме." „Милостта на Бог не може да бъде ограничена в задушевната, интимната нагласа на самоуспокоение, защото тя доказва, че е мощно средство в духовното обновяване и прави хората способни да предлагат своя опит на същия този дар Божи."

Ето защо, трябва да бъдем свидетели на милосърдието на всяко място, събуждайки желание и способност за прошка. Това е задача, за която всички ние сме призвани, особено пред ненавистта, в която твърде много хора са се затворили, и които се нуждаят да преоткрият радостта на вътрешния мир и благодатта на мира ".

Папата се надява, че „все повече ще назрява разбирането на литургията на църковен и личен живот, изпълнен с милосърдие и състрадание, формиран непрестанно в учението на Евангелието."

Когато се стремим да изживеем всяко литургично честване „с очи в Исус и в неговото милостиво лице - казва папа Франциск - можем да почувстваме любовта на Пресветата Троица. Тази любов е видна и осезаема в целия живот на Исус." Всичко у Него говори за милосърдие. Нищо у Него не е лишено от състрадание.

Както е казвал папа Свети Лъв Велики: „Онова, което се виждаше [бе осезаемо] на нашия Изкупител е преминало в тайнствата". Такъв подход"помага да бъде възприемана литургията като място за среща и даряване на милосърдие, мястото, където великото тайнство на помирението е осъществено, чествано и обявено“.

„Дарът на милосърдието изгрява по особен начин в тайнството Покаяние или Помирение". Ритуалът на тайнството Покаяние трябва да се възприема „като израз на „Църквата, излезла сред народа", като „врата "не само, за да влезем отново, след като сме се отдалечили, но и като „праг", отворен за периферията, предградията на все повече нуждаещо се от съчувствие човечество. В тайнството Помирение, се провежда срещата с обновяващата Божия милост, от която се създават нови мъже и жени, които да възвестят добрата вест на Евангелието, чрез живот на помирение“.

an / rv