Простотата, която освобождава

Светият и Велик събор на Православната Църква, който се проведе в края на юни на остров Крит, посвети част от своите дебати – в дните 22 и 23 юни - на въпроса за поста, който бе включен в дневния му ред от началото на подготовката му. През 1961 г. се смяташе да се адаптират правилата за поста, до голяма степен повлияни от монашеския идеал, до условията на живот на вярващите. С заглавието „Адаптиране на правилата за поста към нуждите на нашето време” бяха създадени първите проекти на предсъборните документи по темата, които предлагаха общи правила, чрез които да се съкратят или облекчат някои пости.

Третата всеправославна предсъборна конференция от 1986 г. публикува за първи път документа, който през последните дни бе обсъждан от събора с новото му заглавие: „Значението на поста и на спазването му днес”. Промяната в заглавието е значителна: акцентът беше вече не върху адаптирането на правилата - което остава важен елемент на сегашния документ - но върху значението на поста в духовния живот на християнина. Затова адаптирането не трябва да бъде чрез изменение на правилата, но чрез прилагане на принципа на снизхождението, т.е. правейки по-малко строго прилагането на каноническото правило за духовното благо на верния, според всеки конкретен случай. През януари 2016 г., на обща среща на предстоятелите, тази тема бе поставена на четвърто място в дневния ред на събора.

Постът „е много стара институция [...], създадена още в рая”. С този цитат от св. Василий започва документът, в който се посочва, че постът е „най-добрият израз на аскетичния идеал на православието” и припомня, че Православната Църква „винаги е смятала за голяма ценност поста за духовния живот на човека и неговото спасение”. Въз основа на библейските и апостолски източници за поста и особено на неговия христологичен смисъл, документът посочва, че „всички вярващи са призовани да се съобразят с него, всеки според способностите и възможностите си, но никой не е свободен да игнорира тази свещена институция”, за да може „да се постигне обожествяването на човека по време на живота му”. В действителност, „не е възможно да се достигне до духовния православен живот без духовната борба на поста”.

Постът - продължава текстът - е свързан с молитвата, покаянието и милосърдието, „особено в наше време, когато неравномерното и несправедливо разпределение на благата лишава цели народи от ежедневния им хляб”. Но „да се пости не означава просто да се въздържаме от определени храни”: в действителност, „въздържанието от определени храни и намаляването им [...] представляват видимите елементи на духовната борба, каквато е поста”.

Текстът припомня и постите, предписани от Православната Църква. Има четири периода в литургичната година, които предшестват Великденските празници (Велик пост), празниците на светите апостоли Петър и Павел, на Успение Богородично, Рождество Христово, но също така и дневните пости за Въздвижение на честния Кръст, в навечерието на Богоявление и обезглавяването на Св. Йоан Предтеча, както и седмични пости в сряда и петък. Накрая, документът посочва необходимостта от евхаристичен пост (преди полунощ), както и духовните ползи на поста „в знак на покаяние, за осъществяване на духовен обет, за успеха на някое свято начинание, във време на изкушение, за да се придружи с него една молба към Бога, преди кръщението (за възрастните), преди ръкоположение, в случай на покаяние, по време на свети поклонения и в други подобни случаи”.

Въпреки това - уточнява текстът - „с пастирско снизхождение” Православната Църква също прилага и „църковния принцип на икономията”. В действителност, „днес е факт, че много от вярващите, дали поради небрежност или поради условията на живот, каквото и да са те, не спазват всички изисквания по отношение на поста”. Тези случаи, „независимо дали са общи или индивидуални”, трябва да се вземат предвид от Църквата „с пастирска грижа”.

Църквата „оставя на местните Православни Църкви задачата да определят мярката на милосърдната икономия и снизхождение, която да се приложи, за да се облекчи „тежестта” на светия пост за тези, които имат трудности при изпълнението на всички предписани пости по лични причини (болест, военна служба, условията на труд, и т.н.), и по общи съображения (метеорологични условия, трудност да се намерят някои постни храни)”.

Както може да види, документът не променя православните правила по отношение на поста: напротив, потвърждава ги и ги насърчава. Що се отнася до възможността да ги направи по-леки, документът демонстрира реализъм и не се установя общи правила, както се очакваше, но оставя на всяка местна Църква грижата за определянето, чрез прилагане на принципа на икономията, на евентуални адаптации в зависимост от контекста.

От публикуването му през 1986 г., текстът на практика не е бил променен и сред предсъборните документи е единственият, който не е бил оспорен в последните месеци от някоя от автокефалните Църкви. По време на първото си публикуване, православният богослов Оливие Клеман подчерта необходимостта да се говори за поста, „използвайки съвременен език, особено на желанието и нуждата: ограничаване на нуждите, за да освободим желанието, което е желанието за Бог”. Той продължава с думите: „В една цивилизация, заобиколен от нищото и където много хора търсят пътищата към тишината, мира, дълбочината и осъзнаването на тялото, да се говори за аскетизъм ще позволи да стигне далеч свидетелството на православието, актуализирайки огромния духовен опит, което то притежава”.

Документът на Светия и Велик събор за поста е дълбоко свидетелство на аскетичната православна традиция и насърчение за всички християни. Такова свидетелство е особено необходимо в този момент, белязан както от една потребителска култура, така и от търсенето на един по-умерен и скромен начин на живот. Разширявайки гледната точка за връзката на християнина с тялото му и с творението, чувстваме се изкушени да направим един паралел с енцикликата „Laudato si’” на папа Франциск, където той отправя един апел за скромност: „Скромността, живяна със свобода и съзнателност, е освобождаваща. Не е по-малко живот, не е ниска интензивност, а точно обратното” (№ 223).

Такъв паралелизъм е още по-оправдан, след като папа Франциск, в началото на своята енциклика, цитира Вселенския патриарх Вартоломей: „[Вартоломей] ни предложи да преминем от консумация към жертва, от алчност към щедрост, от разхищение към възможността да споделим, чрез един аскетизъм който „означава да се научим да даваме, а не просто да се отказваме. Това е начин да обичаме, постепенно преминаване от това, което искам аз, към това, от което се нуждае Божият свят” (№ 9).

превод отец Виктор Хаджиев