Кардинал Шьонборн: Amoris Laetitia, документ изпълнен с милосърдие

"Amoris Laetitia” е документ на Учителната власт, който дава актуален глас” на учението на Църквата за семейството. Това каза кардинал Кристоф Шьонборн в дълго интервю с директора на двуседмичното издание на йезуитите “Civiltà Cattolica”, отец Антонио Спадаро. Архиепископът на Виена - който представи текста на пост синодалното апостолическо насърчение по време на официалната пресконференция от 8 април - посочи, че с този документ, в знак на милосърдието, се пребъзмогват общите категории на "правилно” и “неправилно" във визията за семействoтo. Включванетo, изтъква той, е ключовата дума на документа.

"Amoris Laetitia” впечатлява със "своята простота и с духа на Евангелието". С тези думи кардиналът започна дългото и богато интервюто с отец Спадаро. В него директорът на “Civiltà Cattolica” не пропусна да зададе на австрийския кардинал "неудобните" въпроси, които се появиха относно Апостолическото насърчение, което бе резултат от двата Синода за семейството. Някои, посочва йезуитът, говорят за “Amoris Laetitia” като за "незначителен документ", "без голяма стойност за учителната власт”.

"Amoris Laetitia”, документ на учителната власт с голяма стойност

Според кардинал Шьонборн, тази забележка e неприемлива. Ясно е, казва той, че "това е документ на учителната власт", и е явно, че папата упражнява тук "ролята си на пастир, учител и доктор на вярата". Той добавя, че става дума за "папски документ с високо качество, за автентичена урок по sacra doctrina, който ни представя актуалността на Словото Божие". Според архиепископа на Виена, насърчението е "документ на Учителната власт, който дава съвременност на учението на Църквата днес". “Amoris Laetitia”, продължава той "е големият текст за морала, който очаквахме от времето на Събора и който развива темите избрани от Катехизиса на Католическата църква и от “Veritatis Splendor” на Св. Йоан Павел II.

Папа Франциск излага учението по достъпен начин и с милосърдие

Австрийският кардинал посочва, че папа Франциск има реалистичен поглед върху положението на семействата днес, но в същото време "не отстъпва от идеала или доктриналното наследство". Друг забележителен елемент, добавя той, е милосърдният език на “Amoris Laetitia”, който въплъщава "положителното пастирско служение", целящо да "изложи учението по достъпен начин, като го обвързва с дълбоките убеждения на жените и мъжете".

Папа Франциск превъзмогва категориите правилно и неправилно

Сред критиците, отбелязва директорът на “Civiltà Cattolica”, някои смятат, че “Amoris Laetita” пoпада в т.нар. "етика на ситуацията" и следователно в "степенуване на закона". Според думите на кардинала това възражение е недопустимо, защото "зад ясната обективност на доброто и истината, документът показва напредък в знанието и ангажимента за доброто на човека в развитието му". По този "път на развитие", "съществуват фактори, които могат да обяснят, че е възможно да не бъдем субективно виновни, когато не спазваме обективно дадена норма". Кардинал Шьонборн подчертава също, че "значението на този документ е в надхвърлянeто на категориите правилно и неправилно", защото "всички ние сме грешници и всички ние се нуждаем от милосърдие". Тук не става въпрос за "релативизъм, напротив" папата говори "много ясно за реалността на греха", но "продължава отвъд тази реалност, за да приложи на практика Евангелието: Който от вас никога не е съгрешил нека хвърли първия камък".

“Amoris Laetitia” стъпка напред в посоката на “Familiaris Consortio”

Архиепископът на Виена, след това, се спирa на въпроса за достъпа до тайнствата за разведените и повторно омъжените. “Amoris Laetita”, отбелязва той, се вписва " по конкретен начин в живота на всеки" и посочва, че "човек, дори и да познава добре нормата може да има големи трудности в разбирането на присъщите и ценности, или може да се намира в конкретни условия, които не му позволяват да действа по друг начин". Още Йоан Павел II във “Familiaris Consortio”, посочва той, "отличи някои ситуации", "като по този начин отвори вратата за по-широко разбиране, като се припознават различните ситуации, които не са обективно идентични и се отдаде дължимото внимание на вътрешното съзнание". Така папа Франциск продължи в посоката, показана от Карол Войтила, "правейки стъпка напред".

Папата не иска абстрактна казуистика, фундаменталната роля на съзнанието

Някои, продължава отец Антонио Спадаро, критикуват факта, че папата, в този контекст, говори за "oпределени случаи", без да "даде някакво описание". Ако го беше направил, отговаря кардинал `Шьонборн, щеше да попадне "в абстрактна казуистика", а също би се формулирало "правото да се получава Евхаристията в обективна ситуация на грях". Папата, обаче, ни поставя "пред задължението, от любов към истината, да определяме отделните случаи според съзнанието си и според обективните фактори". Съзнанието, по този начин, приема "ключова роля". Австрийският архиепископ приключвa разговора си с директора на “Civiltà Cattolica”, като набляга на призива към милосърдиетo от което е проникнат целия документ. Призив, който припомня "необходимостта да излезем от себе си", за да срещнем Христос. Среща с любовта, която дарява радост, Evangelii Gaudium, но "която не може да се случи, без да срещнем другия.

bp/ rv