Молитвено бдение на СМД. Папата: да изграждаме света заедно с Бог

 „Не сме дошли на света, за да вегетираме” или „да превърнем живота си в диван”, а да оставим следа и научим големите в света „да изграждат мостове на братството”. Това е посланието на папа Франциск, което отправи към милион и половина младежи, дошли на "Campus Misericordiae" ("Лагера на милосърдието") в Краков, за вечерното бдение на Световния младежки ден (СМД). Франциск прикани младите хора да поемат по пътя посочен от Бог, за да победят страха и терора, които са парализирали света.

В началото папата премина през Светата врата заедно с петима младежи, които след това качи в папамобила и заедно обиколиха Лагера на Милосърдието,  сред множеството младежи. На огромния подиум  младежи отправиха молитви пред огромен образ на Евхаристичния Исус, бе представена внушителна хореография, вдъхновена от св.Фаустина Ковалска, а на огромен екран преминаваха картини на тероризъм, страдание и Йоан Павел II, който прощава на своя похитител.  Трима младежи споделиха лични свидетелства за милосърдието на Отца: едно полско момиче, младеж от Парагвай и 27 годишния Ранд от забравения град-мъченик Алепо в Сирия.

Няма нищо по-ценно от човека до нас

Позовавайки се на свидетелството на Ранд,  папата припомни „болката и страданието”, което преминава в момента Сирия, както и други страни в света, като призова младежите „да се молят заедно за страданията на многобройните жертви на войни, за да може веднъж завинаги да разберем, че нищо не може да оправдае пролятата кръв на един наш брат и че няма нищо по-ценно от човека, който е до нас”.

Да победим страха и парализацията на съвременния свят

 „Войната и омразата не се побеждават с „по-голяма омраза, повече насилие и повече терор”, а чрез „братството, общението и семейството”, подчерта папа Франциск. Мълчаливата молитва е най-добрия начин да се отъждествим със страдащите и да положим пред Бог нашите „войни”, включително и вътрешните. По този начин, обясни папа Бергольо, ще можем да победим „страха”, и „парализацията”, които са сграбчили съвременния свят. „Невъзможността в нашите общности и общества да се израства, да се мечтае, да се твори и да се гледа към хоризонта, изобщо да се живее, е една от най-големите злини в живота”, подчерта папа Франциск, защото „парализацията ни отнема възможността да вкусим радостта от срещата, от приятелството, да мечтаем заедно и да вървим заедно с другите”.

Парализацията на „диванното щастие”

Папата предупреди младежите за един друг вид парализация: „диванното щастие”, което „затваря” младия човек вкъщи, без да се интересува и притеснява за нищо. Тази мълчалива парализация „вдетинява и замайва  младите хора, докато други решават тяхното бъдеще и им отнема най-голямото благо: свободата”, превръщайки ги в „заспали и наркотизирани”. Оттук и предупреждението на Франциск към младите хора: „Не сме дошли на света, за да вегетираме и превърнем живота си в диван, който ни успива; напротив, дошли сме на света, за да оставим следа след нас”.

Да поемем по нови пътища и заразим света с християнската радост

За да победим „диванното щастие”, трябва да следваме Исус, препоръча папа Бергольо. А за да следваме Исус трябва „да сменим дивана с чифт обувки, които да ни помогнат да поемем по нови пътища, дори които никога не сме мечтали, но които ще ни отведат до радостта, онази радост, която се ражда от Божията любов”. Нека последваме „лудостта на Бог”, допълни папа Франциск,  който ни казва да бъдем „мислещи хора” за повече солидарност и за споделянето на живота с другите. Бог приканва младите „да мечтаят”, за да покаже, че „с тях светът може да бъде по-различен”, ако всеки даде най-доброто от себе си.

Днешният свят ви зове да станете главни герои в историята

 „Днешният свят няма нужда от младежи-дивани, а от младежи с обувки”, „титуляри на терена, а не резерви”, посочи папата. „Днешният свят ви зове да станете главни герои в историята, защото живота винаги е красив, когато искаме да го живеем и оставим следа. Съвременната история ви призовава да защитавате нашето достойнство и не позволите на други да решават нашето бъдеще. Господ, както на Петдесятница, иска да осъществи едно от най-големите чудеса, които можем да изпитаме: твоите ръце, моите ръце, нашите ръце да се превърнат в знаци на помирение, на общение, на творчество. Той иска твоите ръце, за да продължи да изгражда днешния свят- Да го изгражда заедно с теб”.

Мостове на братството, за да променим света

„Имайте смелостта да ни научите, че по-лесно е да се изграждат мостове, отколкото стени, и настоявайте и ние, възрастните, да преминем по пътищата на братството”, настойчиво прикани папата. „Първият мост, който може да изградите, тук и сега, е да си подадете ръце. Това е големият мост на братството и можем да научим големите в света да го изграждат!...Но не за да се увековечим със снимка, а за да продължаваме да изграждаме още по-големи мостове. Нека този мост да бъде началото на много други; това ще бъде следата, която ще оставим след нас”.

dg/ rv