Първа среща на смесената Комисия проучваща живота на Блажен кардинал Степинац

Във Ватикана се проведе първата среща на смесената Комисия от хърватски и сръбски експерти „натоварена да направи съвместен прочит на живота на блажен кардинал Алойзи Степинац преди, по време и след Втората световна война“. В комюнике за случая се посочва, че Комисията е учредена по искане на Светия отец, след различни срещи и консултации между представители на Светия престол, Сръбската православна църква и Хърватската епископско конференция, за да отговори на искането за изясняване на някои исторически въпроси.

Кард. Степинац, архиепископ на Загреб от 1937, живее по времето на Втората световна война, а след това през 1946, по времето на комунистическия режим на Тито е хвърлен в затвора, съден и осъден. Умира през 1960 в домашен арест. Католическата църква още от самото начало полага усилия за признаването на светостта на кард. Степинац. Обявен е за блажен от Йоан Павел II през 1988. Въпреки това, вестта за неговата беатификация е приета с недоумение и възражения от сръбска страна.

Комисията, председателствана от отец Бернар Ардура, председател на Папския комитет за историческите науки „е натоварена да проведе научни изследвания, следвайки методологията на историческите науки, базираща се на наличната документация и нейната контекстуализация“. Комюникето за срещата пояснява, че проучванията на Комисията няма да повлияят на процеса за канонизацията на блажения кардинал Степинац“, за който е компетентен Светия престол. Освен това се предвиждат поредица от срещи, които трябва да приключат до 12 месеца, а следващата среща ще се проведе в Загреб на 17 и 18 октомври.

Кард. Степинац се посвещава в спасяването на човешки животи, както свидетелства документ, разпространен в Църквата. В текста кардиналът призовава свещениците да приемат, без да се интересуват от религиозното им възпитание, евреите и православните, заплашени от смърт и възнамеряващи да приемат католицизма, за да си спасят живота. „Ангажимент и задължение на християнина на първо място е това да спасява човешкия живот. Когато отмине това време на безумие – пише кардиналът – в нашата Църква ще останат онези, които са се обърнали по убеждение, докато другите, при отминаването на опасността, ще се върнат към тяхната вяра“.

На 7 април, по време на разговор на папа Франциск с хърватския министър-председател Тихомир Орешкович, бе разгледана важността на личността на блажен Степинац за хърватските вярващи. Кардиналът бе скъпа фигура и за Бенедикт XVI, който по време на визитата си в Хърватска през 2011 говори за ролята на блажения в борбата срещу всеки тоталитаризъм: „Той съумя да устои на всеки тоталитаризъм, превръщайки се по време на нацистката и фашистката диктатура в защитник на евреите, православните и всички преследвани, а след това, по времето на комунизма, в „адвокат“ на вярващите, по-специално на многобройните преследвани и убити свещеници“.

На литургията за беатификацията му през 1988 Йоан Павел II поясни, че „блажен Степинац не проля кръвта си в тесния смисъл на думата. Неговата смърт бе причинена от претърпените дълги страдания: последните 15 години от неговия живот бяха белязани от постоянен тормоз, на който със смелост изложи живота си, за да свидетелства Евангелието и единството на Църквата“. Освен това, Йоан Павел II подчерта, че „в личността на новия блажен се обобщава цялата трагедия, засегнала хърватския народ и Европа по време на този век, белязан от трите големи злини: фашизма, нацизма и комунизма“.

svt/ rv