Папата: милосърдните дела са конкретно християнско свидетелство

В един глобализиран свят, в който новите форми на материална и духовна бедност се умножават, християните са призвани да бъдат "бдителни  стражи, за да не станат безразлични към бедността, плод на културата на благосъстоянието“. Това посочи папа Франциск по време на извънредната юбилейна аудиенция, преди лятната пауза. „Милосърдието не е абстракна дума, а конкретно свидетелство“ за . Светият отец отправи апел за семействата, живеещи в несигурност поради липсата на работа и се спря на своята визита в Армения, от 24 до 26 юни, като припомни на вярващите, че през септември ще са завърне отново в района на Кавказ, за да посети Грузия и Азербайджан и да насърчи „надеждата и пътищата на мира“.

Милосърдието е стил на живот

В катехистичната си беседа, папа Франциск припомни, че „през първите месеци на Юбилейната година, многократно чухме да се говори за милосърдните дела. Днес, Господ ни приканва да направим сериозен изпит на съвестта, защото милосърдието не е абстрактна дума, а конкретен начин на живот. Едно нещо е да говорим за милосърдието, а съвсем друго е да го живеем“. Онова, което „съживява милосърдието е неговия постоянен динамизъм в помощ на нуждаещите се и нуждите на онези, които са материално и духовно затруднени. Милосърдието има очи, които виждат, уши, които слушат и ръце, които повдигат. Ежедневният живот ни позволява да докоснем с ръце многобройните нужди на най-бедните и най-измъчените. От нас се иска онова особено внимание, което ни помага да доловим страданието и нуждите в които живеят многобройни братя и сестри.

Безразличието към последните ни прави лицемери

Понякога преминаваме пред ситуации на драматична бедност, която изглежда сякаш не ни засяга; всичко продължава сякаш нищо не се е случило, в едно безразличие, което накрая ни прави лицемерни и без да осъзнаваме, се превръща в една форма на духовна деградация, която превръща душата безчувствена, а живота безплоден. Но хората, които живеят без да забелязват нуждите на другите, без да виждат многобройните духовни и материални нужди – подчерта папата – са хора, които преминават без да живея, хора, които не служат на другите. Запомнете добре: който не живее, за да служи, не е нужно да живее.

Милосърдието е конкретно християнско свидетелство

Папа Франциск отбеляза, че „който в собствения си живот е изпитал милосърдието на Отца, не може да е нечувствителен пред нуждите на братята. Това, на което ни учи Исус не позволява алтернативни пътища; жаден бях и ме напоихте, гол бях, бежанец, болен, затворник и ми помогнахте. Не може да заобикаляме човек, който е гладен: трябва да го нахраним. Исус ни го казва! Милосърдните дела не са теоретични теми, а конкретни свидетелства. Те ни задължават да запретнем ръкави, за да облекчим страданието. Заради промените на глобализирания свят, някой материални и духовни бедности се умножиха: нека дадем пространство на фантазията на милосърдието, за да индивидуализираме новите начини за действие. По този начин милосърдният живот ще стане все по-конкретен. Ето защо, от нас се иска да бъдем бдителни стражи, за да не стане така че пред бедността, плод на културата на благоденствието, погледа на християните да отслабне и да стане неспособен да долавя същественото. Какво означава да се долавя същественото? Означава, да гледаме към Исус, който е в гладния, затворника, болния, голия и безработния, който трябва да се грижи за семейството“, посочи папа Франциск, оставяйки настрана подготвения си текст. „Трябва да виждаме Исус в тези наши братя и сестри; да виждаме Исус в самотния, тъжния, в онзи, който греши и се нуждае от съвет, в онзи, който има нужда в тишина да върви с Него, за да не се чувства сам. Тези са делата, които Исус иска от нас: да виждаме Исус в тях, в тези хора, защото Исус вижда мен и всички нас така“.

Папата продължава кавказката си визита в Азербайджан и Грузия

На генералната аудиенция папа Франциск припомни наскоро завършилата визита в Армения, «първата нация приела официално християнската религия в началото на IVв. „Един народ, който в своята дълга история сввидетелства християнската вяра чрез мъченичеството“, каза папата. Благодаря а Господ за това посещение и горещо благодаря на президента на Армения, на Католикос Карекин II, на католическия патриарх и епископите и на целия арменски народ, затова чеме приеха като поклонник на братството и мира“. Посещението в Армения е част от кавказката му визита, тъй като в края на септември ще посети Грузия и Азербайджан.

„Приех поканата да посетя двете страни поради две причини“, обясни папа Франциск. „От една страна да оценя античните корени по тези земи – винаги в духа на диалога, както и с другите религии и култури – и от друга страна да насърча надеждата и пътищата за мира. Историята ни учи, че пътят към мира изисква голяма упоритост и непрекъснати стъпки, започвайки от малките, които постепенно нарастват, вървейки към срещата едни с други. Затова моето пожелание е всички и всеки да допринесат за мира и помирението. Като християни ние сме призвани да укрепим братското отношение, за да свидетелстваме Евангелието на Христос и за да бъдам маята за едно по-справедливо и солидарно общество. Затова арменската ми визита бе споделена с върховния патриарх на Арменската апостолическа църква, който братски ме прие за три дни в своята дом“.

svt/dg/ rv