Всеправославният събор - нова страница по общия път

След една седмица на интензивна работа в Православната академия на Крит, Светият и Велик събор на Православната Църква на 25 юни приключи своите дебати. Опровергавайки най-песимистичните прогнози и преодолявайки, чак до навечерието на неговото откриване, многобройни трудности, съборната асамблея не само прие 6-те документа, които бяха в дневния му ред, но публикува и едно важно послание „до православния народ и до всички хора с добра воля”.

Така приключва дългата предсъборна подготовка, започната от Православните Църкви от шестдесетте години. Православната Църква започва по този начин нова страница в своята история. Въпреки многото отсъстващи, отвъд приетите документи и самият събор, бе направена една много важна стъпка в осъществяването на синодалността, досега със сигурност изповядвана, но малко практикувана сред Православните Църкви. Както и самият събор се надява, не е възможно този прецедент да няма и своето продължение.

Заключителната сесия от 25 юни бе отворена, както и първата, за наблюдатели и журналисти. Общо взето, тя беше сесия за благодарности, по време на която Вселенският патриарх направи първата равносметка. Огорчен от отсъствието на различни Църкви и признавайки, че „не всичко е било лесно” и, че „човешкият елемент е бил присъстващ”, Вартоломей все пак се е зарадвал заради постигнатото съгласие и за даденото послание за единство. Той завърши така: „Написахме заедно една страница в историята, една нова глава в съвременната история на нашите Църкви”.   

Архиепископът на Константинопол след това се обърна към наблюдателите, благодарейки им особено за молитвата, подкрепата и изразения интерес от съответните им Църкви. Отивайки отвъд думите на приетите документи, той подчерта, че съборът „потвърди, че диалогът с другите християнски Църкви е жизнено важен”. Той резюмира основния резултат и разви метафората на „общия път” („син-одос”): „Въпреки несъвършенствата на пътя, този Свят и Велик събор ни даде възможността да съживим съборния процес, за да могат църковните събори да станат отново канонически и естествен път, за да се достигне и утвърди православното единство за всички наши сестри Православни Църкви”. В края на същата тази сесия, Вартоломей каза една импровизирана реч, подчертавайки приноса на Православната Църква и особено на Константинополската, към икуменическото движение. После се възползва от случая, за да разкаже някои лични спомени, когато е бил студент в Икуменическия институт в Босе и като вице президент на комисията „Вяра и устройство” на Световния съвет на Църквите.  

Ден след това, на 26 юни, на празника на Всички светци, който Православната Църква отбелязва в първата неделя след Петдесятница, предстоятелите отслужиха Божествената Литургия в църквата „Св. Св. Петър и Павел” в Ханя. След като бе прочетено Евангелието, бе обявено посланието, основано върху „сигурността, че Църквата не живее сама за себе си”, което развива в 12 точки обсъжданите теми; съборът бе взел решения за 6 от тях, за останалите ще се реши по-късно. Припомняйки, че приоритет бе да се покаже единството на Православната Църква, единството, което се изразява в събора, посланието подчертава на първо място, че „съборността (на Православната Църква) определя и нейната организация, начина, по който взима решения и определя нейното бъдеще”. В действителност, Православните автокефални Църкви не са „една федерация на Църквите, но една, свята, католическа и апостолска Църква”. Прилагайки това върху проблема с диаспорите, този принцип на съборност е в основата на епископските асамблеи, които съборът потвърди. Също той е и в първоизточника на срещата на предстоятелите и на самия Свят и Велик събор, чието послание съобщава, че от сега нататък ще бъде свикван редовно, „на всеки 7 или 10 години”.   

Посланието продължава, подчертавайки нуждата от свидетелството на вярата, „литургия след литургия”, с цел евангелизация и „ре-евангелизация”. Посочва важността на диалога, „особено с инославните християни”, за да заблести по-ясно православието, но и на междурелигиозния диалог. Изразява притесненията си за християните и малцинствата, преследвани в Близкия изток, както и за емигрантите. Осъжда „съвременния секуларизъм”, но подчертавайки, че „западната култура е дала неизтриваем отпечатък на християнския принос”. Припомня православната концепция за брака, както и важността на въздържанието и аскезата, „характеристика на християнския живот във всичките му форми”. Накрая припомня други 6 „важни съвременни въпроса”: отношението между вяра и наука, екологична криза, „уважението към самобитността”, отношението между Църквата и политическата среда, младите. Преди да завърши, документът подчертава, че „Светия и Велик събор отвори нов хоризонт към съвременния свят”.

Особено важна бе проповедта на Вселенския патриарх, посветена отново на синдалността. Цитирайки повече пъти православния богослов от руски произход Александър Шмеман, Вартоломей припомни „синодалната природа” на Църквата, определена като един „вселенски събор, който самият Бог е свикал”. Ако не възприемем Църквата като „основно синодална”, ако не приемем, че целия живот на Църквата е един живот „в синод” – каза патриархът – тогава няма да сме в състояние да разберем правилно функцията на съборите в най-тесния им смисъл”.

Архиепископът на Константинопол след това подчерта нуждата да бъдат познати и да се приложат  решенията на събора, според един процес наречен от него „събор след събор”: „Всеправославните синодални решения трябва да се въведат в живота на местните Православни Църкви, да се обявят по енориите, в светите архиепископии и митрополии, както и в светите обители, обсъждани в богословските училища и семинарии, използвани за катехизис и за образование на младите, за да могат да дадат плод в пастирското служение и в дейностите на Църквата по света”.

Основното учение на събора – подчертано неуморно от Вселенския патриарх – е следното: „Синодалността е друга дума, с която описваме единството, светостта, католичността и апостолската природа на Църквата”. В действителност, „Светият и Велик събор показа, че Църквата, една, свята, католическа и апостолска, съединена във вярата, тайнствата и свидетелстването в света, въплъщава и изразява по автентичен начин еклезиологичния централен принцип и истината за синодалността, и също подчертава, че Църквата живее като един „синод”.

Цитирайки думите на Стивън Рънчиман, когото вече бе цитирал на 16 юни, патриарх Вартоломей в края на събора потвърди, че „ако XXI в. трябва да бъде „векът на православието”, Светият и Велик събор на нашата пресвета Църква, по благодат на обожавания Бог, тройствен и Господ на всичко, постави първия камък от осъществяването на тази божествена визия”.

vik/ oss.rom