Папата отговаря на журналистически въпроси след посещението в Армения

По време на полета от Ереван за Рим, папа Франциск отговори на въпроси на журналистите, които го придружаваха по време на тридневната му визита в Армения. Въпросите засягат както арменската му визита, така и други теми като Брекзит, жените дякони, почетния папа, Всеправославния събор, гей общностите и др.

Бъдещето на арменския народ

„Пожелавам на арменския народ справедливост и мир, моля се за този смел народ“: това каза папа Франциск по време на пресконференцията на борда на самолета на връщане от Армения. „Знам че много са хората, които полагат усилия за  това и останах много доволен, миналата седмица, когато видях фотография на президента Путин заедно с арменския и азърбайджански президенти: поне си говорят! Също така с Турция: в своето поздравително слово президентът на Републиката ясно заяви: „нека постигнем съгласие, да си простим и гледаме към бъдещето“. Това е голяма смелост на един многострадален народ. Носел е каменни кръстове, но не е изгубил нежността, изкуството, музиката. Един народ, който много е страдал в своята история, но само вярата го е крепила.Фактът, че това е първата християнска нация не е достатъчен: това е първата християнска нация, защото има благословията на Господ, защото е имала светци и  свети епископи, мъченици...Съпротивлявайки се, тя става като камък, но не изгубва свята майчинска нежност; Армения  е и майка. В Буенос Айрес съм имал контакти с много арменци и често посещавах техните литургии. Също така съм вечерял с тях. Тогава разбрах, че за тях по-важно от принадлежността към Апостолическата църква или католическата, е арменската същност, да бъдат арменци“.

Помирение между Турция и Азърбайджан

Посещението на папата в Армения е първия етап от Кавказката му визита, тъй като в края на идния септември той ще посети Азърбайджан и Грузия. С това бе свързан и въпроса на журналистката от „Нувел д’Армени“ какво послание смята да даде от Азърбайджан: „Ще говоря на азербайджанци за истината, за онова което съм видял и което чувствам. Също ще ги окуража. Срещнах се вече с азърбайджански президент и отново ще му кажа да не прави мир само за едно парче земя, защото означава нещо тъмно. Ще го кажа на всички: на арменци и на азербайджанци. Вероятно нямат съгласие  за начина по който да се помирят и по този въпрос трябва да се  работи. Ще кажа онова, което ми е на сърцето, но винаги позитивно, търсейки решения, които са възможни и които водят към напредък“.

Арменският геноцид

На въпрос на журналист от  „Франс прес“ защо е решил да прибави думата „геноцид“  в словото му в президентския дворец и не смята ли ,че тя е полезна за мира, папа отговори:

„В Аржентина, когото се говореше за изтреблението а арменци винаги се използваше думата  геноцид. Не познавам друга. Само когато дойдох  в Рим чух друга дума, „голямото зло“ и „ужасна трагедия“ и ми казаха, че геноцид е оскърбителна. Аз винаги съм говорил за три геноцида през миналия век: арменския, на Хитлер и на Сталин. Някои казват, че това не е геноцид. Един адвокат ми каза, че „геноцид“ е техническа дума, която не е синоним на изтребление, а нейното използване има юридическо значение предвид арменските искове за компенсации“. Колкото до добавената от него дума „геноцид“ в словото в президентския дворец в Ереван, папата посочи, че тя наистина не е присъствала в официалния текст, но би било странно ако не я произнесе,  защото е употребявана от св.Йоан Павел II и произнесена миналата година по време на честванията във Ватикана. «Произнасяйки този дума исках да подчертая нещо друго – посочи папа Франциск. В този геноцид, както и при другите два, големите международни сили гледаха на друга страна. По време на Втората световна вайна, някои  от големите сили имаха възможността да бомбардират влаковете за Освиенцим, но не го направиха. В контекста на трите геноцида трябва да се постави следния исторически въпрос: защо не направихте нещо? Не знам дали е вярно, но се говори, че когато е преследвал евреите Хитлер е казал: « Кой си спомня за арменците? Ще направим същото с евреите». Никога не съм използвал думата геноцид в оскърбителен смисъл, а обективно».

Брекзит и Европа

На въпроса на английски журналист дали е обезпокоен от излизането на Обединеното кралство от ЕС, папа Франциск призова да се избегне сеператизма и „балканизацията“ на континента: „Има разделения не само в Европа, а и в самите страни: Каталуния и миналата година Шотландия. Тези разеделия трябва да бъдат добре анализирани и преди да се направи стъпка напред да диалогираме помежду си в търсене на възможни решения. Не съм проучвал мотивите за решението на Обединеното кралство, но има разделения за независимост, които се правят в името на еманципацията, като например латиноамериканските страни или в Африка...Еманципацията е по-разбираема, тъй като носи една култура и начин на мислене. Но отделянето на една страна, като например Шотландия, е нещо което политиците нарехока „балканизация“, без да обиждам Балканите! За мен единството винаги стои над конфликта, винаги! Но има и други начини на единство. Братството е по-добро от неприятелството или от дистанцията.  Мостовете са по-добри от стените...Стъпките, които ЕС трябва да направи, за да намери отново силата на своите корени, е креативността и дори на едно „здравословно разделяне“: да се даде повече независимост и свобода на страните от Съюза, да се търси друга форма на единство. ..Има нещо, което не върви в този тромав Съюз. Но не трябва детето да се изхвърля с мръсната вода. нека опитаме с ново начало, с пресътворяване. ЕС трябва да преоткрие силата на корените си, да заложи на творческото начало, на здравословните разногласия, давайки повече независимост и повече свобода на страните от съюза. За мен ключовите думи за ЕС са пресътворяване и креативност“.

Диалогът с православните

Запитан каква е оценката му на току-що завършилия Всеправославен събор в Крит, папа отговори: „Оценката е много положителна! Това бе една крачка напред, независимо че не стопроцентово, но бе крачка напред. Оправданията на Църквите, които не взеха участие са искрени, но са неща, които могат да се разрешат: четиримата Предстоятели, които не присъстваха, искаха Събора да се отложи за друга дата. Но първата стъпка се прави, колкото може, като децата, които първата стъпка я правят като котенцата, а след това, започват да вървят. Но само факта, че тези Църкви се събраха и разговаряха лице в лице, и се молиха заедно е много положително, и затова благодаря на Господ. На следващия Събор ще бъдат повече!“.

Мартин Лутер и протестантската реформация

На въпрос за честванията на 500 години от Реформацията, на които папата ще вземе участие в края на октомври в Швеция, папа Франциск посочи: „Смятам, че мотивите и намерения на Лутер по онова време не бяха грешни, но може би някои от методите на бяха правилни. Въпреки това, отчасти отговорност за тази Реформация има и Църквата. По онова време царува корупция в Църквата, светския дух, пристрастеността към парите и властта. Именно затова, той протестира. Но беше и интелигентен и направи стъпка напред, казвайки защо прави това. Днес лютерани и католици, протестанти и всички сме съгласни относно „Доктрината за оправданието“: толкова важен въпрос, за който той имаше право. Днес диалогът е много добър и вярвам, че документът за „Оправданието“ е един от най-богатите и дълбоки икуменически документи. Разбира се има разделения, но сме зависими и от Църквите“.

Отношението на Църквата към гей общностите

Запитан дали е съгласен с думите на кард. Маркс, който на визита в Дъблин посочи, че Католическата църква трябва да се извини на гей общността за маргинализацията на хората с хомосексуални наклонности, папа Франциск посочи: „Вярвам, че Църквата, или по-добре християните, защото Църквата е свята, не само трябва да се извини на гей общността, както казва кард. Маркс, но да поиска извинение от бедните, от експлоатираните жени и деца, трябва да поискат извинение за благословията на много оръжия, че не са придружили много семейства“. Що се отнася до хората с хомосексуални наклонности, папата посочи: „Повтарям това, което казва Катехизиса на Католическата църква: тези хора не трябва да се дискриминират, трябва да бъдат почитани и пастирски придружавани. Могат да бъдат неодобрени и осъдени, но не заради идеологически причини, а заради политическото поведение, някои изяви обиждащи другите. Но това няма нищо общо, защото става въпрос за един човек с тази наклонност, който има добра воля и търси Бог. Кой съм аз, за да съдя? Трябва да ги придружаваме добре, според казаното в Катехизиса.

Почетният папа Бенедикт XVI

„Има само един папа. Другият, Бенедикт XVI, е почетен папа: фигура, която преди не съществуваше и за която той смело, с молитва, наука и богословие, отвори пътя. Никога няма да забравя словото му пред кардиналите на 28 февруари преди три години: „сред вас със сигурност е моят приемник, на когото обещавам послушание. И го направи“. Така папа Франциск отговори на журналистите, запитали го за наскорошните изявления на монс. Георг Генсвайни, за Свети Петровото служение, което сега според него е споделено между двама папи: един активен и един съзерцателен. „Повече от един път съм казвал – посочи папа Франциск – че е благодат, да имам в дома си един мъдър дядо. За мен той е почетен Папа и мъдър дядо, човек, който ни закриля със своята молитва“.

Жените дякони в Църквата

На въпрос относно оповестената комисия за проучване на темата за жените дякони в Църквата, папата каза, че на бюрото му лежат предложенията за имената на членовете, посочени от Международния съюз на висшите настоятелки и от Конгрегацията за доктрината на вярата. „Женската  мисъл е много е важна. За мен  функцията на една жена не е толкова важна, колкото нейната мисъл, защото е различна от тази на мъжа, а едно добро решение не може да се вземе без консултацията с жени, както правех в Буенос Айрес. Жените виждат нещата в друга светлина и крайното решение винаги е плодоносно и хубаво. Искам да подчертая: много е важно да се разбере начина на разбиране, на мислене и погледа на жените отколкото тяхната функция. Повтарям: Църквата е жена, не е стара мома, защото е годеница на Исус Христос”.

dg/svt/ rv