Папата: гладът е плод на егоистичното и лошо разпределение на ресурсите

„Денатурализация“ на бедноста  и „дебюрократизация“ на глада: това насърчи папа Франциск при своето посещение - първото на Римски първосвещеник -  в седалището на Световната програма по прехраната към ООН (СПП), което се намира в Рим. Става дума за най-голямата хуманитарна организация в света, имаща за цел  постигането на „нулев глад“ до 2030 година.

При пристигането си, папа Бергольо се помоли пред Стената на паметта – свидетел на пожертвуванието на членовете на Световната програма по прехраната, „дали живота си по време на сложни ситуации, за да не  липсва хляб на гладните“. „Памет, която трябва да съхраним“, посочи Светият отец, „ за да продължаваме да се борим със същата сила за така желана цел „нулев глад“:

„Esos nombre grabados a la entrada de esta Casa…“

„Тези имена, написани на входа, са красноречив знак за факта, че СПП представлява валидно средство на международната общност за предприемане на все по-силни и ефикасни дейности“.

Прогресът на комуникационните технологии в този „взаимосвързан и свръх-комуникативен свят, в който живеем, сякаш скъсява географските разстояния“, изтъкна папа Бергольо, „имаме възможност директно да разберем онова, което става на другия край на света“, да се „доближим до многобройни болезнени ситуации“ и следователно „да задействаме постъпки на състрадание и солидарност."  Папата посочи, че се създава обаче парадокс: „прекалената информация, с която разполагаме, постепенно създава „натурализирането“ на мизерията“, което означава, че „постепенно получаваме имунитет срещу  трагедиите на другите, считайки ги за нещо „естествено“:

„Son tantas las imagenes que nos invaden….“

„Толкова много са кадрите, които стигат до нас и в които виждаме болката, без да я докосваме, чуваме плача, но не го утешаваме, усещаме жаждата, но не я утоляваме…“.

Папата посочи, че тази „тенденция разкрива главната роля“ за глобалния сценарий на институции като СПП“ и добави, че е „необходимо да се „денатурализира“ мизерията“, а не да я считаме „за обикновен факт“:

„Porque la miseria tiene rastro…“

„Защото мизерията има свое лице: лицето на дете, лицето на семейство, лицето на млади и стари. Лицето на липсата на възможности и трудова заетост за много хора, лицето на принудителната миграция, на напуснатите или разрушени домове. Не можем да „натурализираме“ глада на толкова много хора; нямаме право да казваме, че тяхното положение е в резултат на сляпа съдба, пред която нищо не може да се направи“.

Папа Бергольо отбеляза, че когато мизерията престава да има лице, изпадаме в изкушението да говорим за „глад“, „прехрана“, „насилие“, оставяйки настрана „конкретния индивид, който и днес все още чука на нашите врати“. Без лице и без житейска история, животът на „хората започва да се отбелязва с цифри“ и се рискува „да се бюрократизира болката на другите“. Затова трябва да се работи за „денатурализацията“ и „дебюрократизацията“ на мизерията и на глада на нашите братя. Папа Франциск посочи, че намесата трябва да бъде на различни нива, като в центъра се постави „конкретната личност, която страда и е гладна“:

„La falta de alimentos no es algo natura…“

„Липсата на храна не е нещо естествено, не е нито ясен, нито очевиден факт… Това, че в 21 век много хора страдат от глад, се дължи на егоистичното и лошо разпределение на ресурсите, на меркантилизацията на хранителните продукти“.

„El consumismo – en el que noestras sociedades se ven insertas…“

Папата изтъкна, че „консуматорството, което преобладава в нашето общество, ни кара да свикваме с излишното и с всекидневните разхищения на храна…“. Трябва да помним, че ако има разхищение на храна, все едно „че я крадем от масата на бедния“, каза Светият отец, като посочи и друг парадокс: „сложните и неразбираеми политически решения“, които пречат на помощите и на плановете за развитие, но не и на търговията с оръжия, която „храни войните, но не и хората“:

„En algunos casos la misma hombre se utiliza come arma de guerra…“

„В някои случаи самият глад бива използван като военно оръжие. И жертвите се умножават, тъй като броят на хората, които умират от глад… се прибавя към този на войниците, които умират на бойното поле и към този на многобройните цивилни, които загиват по време на сблъсъци и атентати“:

„Los poblaciones mas debiles no solo sufren los conflictos….“

„Най-бедните народи не само страдат от военните конфликти, но и в същото време виждат как се пречи на всякакъв вид помощ. Затова е наложителна дебюрократизацията на онова, което пречи на постигането на целите за хуманитарни помощи“.

Затова папата апелира държавите да сътрудничат на СПП, за да може да се даде отговор на необходимостта на хората и да се реализират „стабилни и състоятелни проекти“, като се насърчават „дългосрочни програми за развитие“. Светият отец насърчи да се върви напред, въпреки умората и трудностите, заедно с Католическата църква,  която осигурява цялата си подкрепа за спешния приоритет „нулев глад“:

„Гладен бях и Ме нахранихте; жаден бях и Ме напоихте“ (Мт. 25, 35-40). Това е една от максимите на християнството, заключи Папа Франциск, тъй като „в тази способност да помогнем на гладния и на жадния можем да измерим пулса на нашата човечност“.

man/ rv