2016-06-11 16:05:00

Папа Франциск: различията са предизвикателство и ни обогатяват


 „Различията правят общността“, енориите трябва да приемат всички и никога да не затварят вратите пред онези, които са различни, хората с увреждания, които трябва да бъдат придружавани до Тайнствата“. Това посочи Папа Франциск в навечерието на Юбилея на хората с увреждания. Светият Отец прие в зала Павел VІ във Ватикана  участниците в срещата, организирана от службата на Епископската конференция на Италия (Cei)  по вероучение за хората с увреждания, по случай 25 години от дейността й. Както често става, Папа Бергольо се абстрахира от написаното слово и говори спонтанно, отговаряйки на три въпроса:

Първият бе зададен от едно момиченце на име Лавиния, което говори за първоначалния си страх по време на уроците по вероучение, както и за страха от различията. „Всички сме различни“, посочи Папа Франциск, „никой не е еднакъв с другия, има по-големи и по-малки разлики, но всички сме различни. Защо се страхуваме от различията? Защото общуването с хора, които са много различни от нас, е предизвикателство, а всяко предизвикателство ни плаши, по-удобно е да си стоим на едно место, да игнорираме различията, да казваме, че всички сме еднакви и ако някой не е като нас, го  избягваме“.

Папата посочи, че „различията именно са богатството, тъй като аз имам едно нещо, ти имаш друго и с тези две неща правим трето още по-хубаво и по-голямо. Свят, в който всички са еднакви, би бил скучен! Вярно е, че има болезнени различия, всички знаем това, които се коренят в някои болести, но и те ни помагат, предизвикват, обогатяват. Никога не се страхувайте от различията, това именно е пътят, за да станем по-добри и по-богати“. Как става това?, попита Папата. Трябва да „обединим онова, което имаме“. Има един толкова хубав жест, който хората почти несъзнателно правят: стискат си ръката. Когато аз стискам ръката ти, обединявам с теб онова, което имам, ако ръкостискането е искрено“.

Вторият въпрос бе зададен от Серена, момиченце на инвалидна количка от град Пистоя, която попита защо толкова много деца с увреждания не получават причастие. „Серена ме кара да се чувствам неудобно!“, каза Папа Франциск, „защото ако кажа онова, което мисля….“. Серена говори за едно от най-лошите неща, които съществуват между хората, дискриминацията. Това е нещо много лошо: „Ти не си като мен, ти ще вървиш там, а аз тук!“ „Ама аз искам да ходя на вероучение…“. „Не в тази енория, тази енория е за онези, които са сходни“. Тази енория добра ли е или не е добра?, попита присъстващите Папата. Какво трябва да направи енорийският свещеник? Трябва да се промени! Вярно е, че ако ти искаш да се причестяваш, трябва да имаш подготовка и ако не разбираш езика – например ако си глух, трябва да имаш възможност в твоята енория да се подготвиш с езика на глухите“.

„Ако ти си различен“, каза още Папата, „ти също имаш възможност да бъдеш по-добър. Различията не означават, че онзи, който има и петте си сетива, е по-добър от другия, който е глухоням. Всички имаме една и съща възможност да растем, да обичаме Бог, да разберем християнското учение, да получим тайнствата.

„И в училище и в квартала, всеки е различен и има своето богатство. Всеки един от нас има свой, различен начин да опознава нещата. Но всички могат да опознаят Бог. В енорията, на литургията, в тайнствата, всички са еднакви, защото всички имат един и същи Бог и една и съща майка, Дева Мария“.

Третият въпрос бе зададен от отец Луиджи, енорийски свещеник на Светите мъченици от Уганда в Рим, който каза, че „не винаги всички сме способни да приемаме, бих искал да помоля за помощ при възпитаването на общността да приема“. Папа Бергольо посочи, че „онова, което трябва да прави даден свещеник, с помощта на миряните и на богословите, е да помага на всички да разберат вярата, любовта, как да бъдем приятели, да разбираме различията, как да се допълваме“.

Папа Бергольо каза: „ти използва две хубави думи: приемане и вслушване. Да приемаме всички. И да слушаме всички… Има едно нещо, което най-вече трябва да правим, особено свещениците: апостолата на вслушването!“.

В текста на словото, което Папата пожела да бъде раздадено на присъстващите, Светият Отец поиска хората с увреждания винаги да участват в литургията и да бъдат допускани до тайнствата.: „По пътя на приобщаването на хората с увреждания, естествено главно място заема тяхното допускане до Тайнствата. Ако признаваме специфичността и красотата на техния житейски опит в Христос и Църквата, трябва ясно да потвърдим, че те са призовани към пълнотата на сакраменталния живот, дори и при наличието на сериозни психични проблеми. Тъжна е констатацията, че в някои случаи за това има съмнения, съпротива и дори отказ“.

man / Vat.Ins.








All the contents on this site are copyrighted ©.