Исус винаги ни помага, дори когато не се осмеляваме да го помолим за това

През десетата обикновена неделя, литургията ни предлага Евангелието, в което Исус, като стигнал до Наин, бил заведен до гроба на един мъртвец, едничък син на майка си, която била вдовица: „И като я видя, смили се над нея и й рече: Недей плака“. Тогава се приближи и се допря до носилото… и рече: момче, казвам ти, стани“. И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И Исус го даде на майка му“. (Лк, 7: 11-17).  Евангелският откъс коментира отец Йоан Хаджиев от Ордена на Босите кармелити.

*  *  *  *  *

Скъпи братя и сестри,

Месец юни, който започна наскоро, традиционно е посветен на Пресветото сърце Исусово, което е изпълнено с милосърдие към всички. Исус е наистина милосърден, винаги ни помага, дори когато не се осмеляваме да го помолим за това. И точно това ни показва днешното евангелие! Знаем, че няма по-голяма трагедия за един родител от това да погребе децата си. Страданието в днешното четиво се увеличава от факта, че жената е вдовица, а починалото момче е единственото й дете. Тя повече няма на кого да разчита в живота си. Множество хора съпътстват майката в нейната мъка, като я придружават, за да погребе момчето си.

Някак си ненадейно и Исус се появява на тази траурна церемония. Не е бил поканен, нито е познавал опечалените. Нека обърнем внимание, че Христос изключително се разчувства виждайки трагедията на вдовицата. Само едно чисто сърце би могло да приеме като свои страданията на другите.

В момента преживяваме Юбилейната година на милосърдието, която ни кара да се замислим доколко сме способни да реагираме като Исус пред нещастието на другите - били то познати или непознати. Исус, продължава да слуша страдащите и да им дава сили, но ние сега сме неговите ръце, които трябва да изтрият сълзите на опечалените. А често е нужно толкова малко, за да накараме някой да бъде щастлив и да му върнем надеждата в живота. Амин.

man / rv