Папата към свещениците: рискувайте винаги за повереното ви стадо

„Сърцето на свещеника познава само две посоки: Господ и хората. Пронизано от любовта на Господ, сърцето на свещеника не гледа вече на себе си, а е отправено към Бог и братята“. Това посочи папа Франциск в проповедта си на литургията, предстоятелствана на площад „Свети Петър“ в празника на „Пресвето сърце Исусово“, с която закри Юбилеят на свещениците и семинаристите, провел се от 1 до 3 юни. В проповедта си папата подчерта, че един добър пастир не е счетоводител на духа, а е добър Самарянин, който не използва ръкавици и е винаги в търсене на нуждаещите се.

„Чествайки Юбилеят на свещениците в празника на „Пресветото сърце Исусово, сме призовани да погледнем към сърцето, към най-здравите корени на живота, към ядрото на чувствата, с една дума към центъра на човек“, призова папата. Сърцето на Добрия Пастир – каза той – „е самото милосърдие. Това означава, че неговата любов е безгранична, не се уморява и не се предава никога. То е сведено над нас, привлечено по-специално към най-далечните, там насочва упорито стрелката на своя компас, там разкрива една особена слабост от любов, защото желае да достигне до всички и да не загуби никого“. Пред Христовото сърце – отбеляза папата – „възниква основния въпрос за нашия свещенически живот: накъде е насочено сърцето ми? Въпрос, който ние свещениците трябва многократно да си задаваме: всеки ден, всяка седмица“.

Папата Франциск посочи, че „незаменимите съкровища на Сърцето на Исус са две: Отца и ние. Също сърцето на Христовия пастир познава само две посоки: Господ и хората. Неговото сърце не е „непостоянно“, не е привлечено от мимолетни предложения или от онези, които търсят консенсус и незначителни удовлетворения. Сърцето на свещеника – продължи папата – е крепко в Господ, омаяно от Светия Дух, отворено и на разположение на братята“. Светият отец подчерта, че „пастирът преди всичко търси загубената овца, без да се плаши от опасностите; без колебание излиза навън по пасбищата и извън работно време. Не иска да му се заплаща извънредния труд“. Сърцето на пастира е „търсещо, сърце, което не приватизира времената и пространствата. Горко на пастирите, които приватизират своето служение! Той не е ревнив към полагащото му се спокойствие; никога не претендира да не бъде обезпокояван. Пастирът според сърцето на Бог, не защитава своите удобства, не е загрижен да защитава доброто си име, а ще бъде хулен, както Исус! Без да се страхува от критиките, той е готов да рискува, само и само да подражава на своя Господ. Блажени сте когато ви хулят и преследват“.

Сърцето на пастира – посочи още папата – „е свободно да остави всичко що притежава; не живее правейки сметки за това, което притежава и за часовете служба: той не е счетоводител на духа, а Добър Самарянин, който търси нуждаещия се. Той е пастир, а не инспектор на стадото, и затова се посвещава на мисията, не петдесет или шестдесет процента, а с цялото си същество. Търсейки намира, а намира, защото рискува. Ако пастирът не рискува, не намира. Пастирът, не само държи вратите си отворени, но и излиза да търси онзи, който не иска да влезе повече през вратата. И като всеки добър християнин, и като пример за всеки добър християнин, той винаги е излизащ. Епицентърът на неговото сърце е извън него: той е децентриран от себе си и единствено съсредоточен в Исус“.

Свещеникът Христов – каза още папа Франциск – „е помазан за народа, не за да избира собствените си планове, а за да бъде близо до конкретните хора, които Бог чрез Църквата, му повери. Никой не е изключен от неговото сърце, молитва и усмивка. С любящ поглед и сърце на баща той приема, приобщава и когато е нужно да поправя, го прави винаги, за да приближава. Не презира никого, а е готов за всички да омърси ръцете си. Добрият пастир – подчерта папа Бергольо – не знае какво са ръкавиците. Служител на общението, което отслужва и живее, той не се надява на поздравления и комплименти от другите, а пръв протяга ръка, отхвърляйки сплетните, присъдите и клеветите. Той с търпение изслушва проблемите и придружава хората, дарявайки божествената прошка с щедро състрадание. Не порицава онзи, който напуска или загубва пътя, а е винаги готов да приобщи отново и да разреши спора. Той е човек, който умее да приобщава“. Пастирът – изтъкна накрая папата . „умее да се радва. Той безвъзмездно дарява. В молитвата открива утехата Божия и изпитва, че няма нищо по-силно от неговата любов. Затова е вътрешно в мир и е щастлив да бъде проводник на милосърдие, да приближава човек към Сърцето на Бог. Тъгата за него не е нормална, а само временна; коравосърдечието му е чуждо, защото е пастир според смиреното Сърце на Бог“.