Папата: Църквата е свободна когато съхранява паметта си и не губи надежда

„Нека Църквата не се затваря в система от правила, а да остави място за „паметта“ от даровете получени от Бог, за силата на пророчеството и надеждата“. Това бе призива на папа Франциск отправен в проповедта му на утринната литургия в религиозен дом „Санта Марта“ във Ватикана.

Ако по пътя на вярата се отдава прекомерна важност на правилата, има опасност да се задуши стойността на паметта и динамизма на Духа, предупреди папа Франциск. Това именно показва Исус пред книжниците и фарисеите  с притчата, разказваща за един човек, който си засажда една лоза и я поверява на лозарите. При събирането на реколтата, стопанинът изпраща слугите си да вземат събраното, но лозарите се възпротивяват и ги убиват; изпраща и единствения си син, но и него убиват, казвайки си помежду си: това е наследникът; хайде да го убием, и наследството ще бъде наше“ (Мк. 12, 1-12).

Тази притча показва образа на един „затворен в себе си народ, който не се отваря за Божиите обещания, който не очаква обещанията на Бог. Народ без памет, без пророчество, без надежда. Управниците на народа се интересуват само от издигането на стени от закони, на една затворена юридическа система“, посочи папата.

„Те не се интересуват от паметта. За тях е по-добре да не идват пророците. А надеждата? Всеки сам ще я види. Това е системата, чрез която те узаконяват всичко: законници, богослови, които не позволят свободата на Светия Дух, не признават дара на Бог, дара на Духа, затварят Духа, защото не позволяват пророчеството в надеждата“.

Тази е религиозната система, към която се обръща Исус. „Система – както казва първото четиво от Второто послание на свети Петър – на поквара, светско и похот“ (2Пт. 1, 1-7)

Папа Франциск отбеляза, позовавайки на изкушенията в пустинята,  че „сам Исус е изкушаван да загуби паметта за своята мисия, да не даде място на пророчеството и да предпочете сигурността пред надеждата“.

„Синът Човечески, познавайки лично изкушението, порицава тези хора: „Вие обикаляте цял свят за да намерите един прозелит, а когато го намерите, го превръщате в роб“. Този така организиран народ, тази толкова организирана Църква, превръща хората в роби! Само по този начин можем да разберем свети Павел, когато говори за роби на закона и за свободата, която дарява благодат. Един народ е свободен, една Църква е свободна, когато съхранява паметта си, когато оставя място на пророците, когато не губи надеждата“.

Добре организираното лозе е „образ на Божия народ, на Църквата, но също и образ на нашата душа, за която Господ се грижи винаги с много любов и нежност“, каза папа Франциск. Ето защо, обръщайки се срещу Бог означава да се „загуби паметта от дара, получен от Бог. За да помним и да не грешим по пътя трябва винаги да се връщаме към корените“.

„Помня ли чудесата, които Господ е сторил в моя живот? Помня ли даровете на Господ? Способен ли съм да отворя сърцето си за пророците, т.е. за това, което ми казва, че „това не е добро, трябва да отидеш там, върви напред, рискувай?“. Отворен ли съм за това или съм страхлив и предпочитам да се затворя в клетката на закона?  Надявам ли се в обещанията на Бог, така както нашия отец Аврам, който излезе от своята земя без да знае къде отива, само защото се надяваше в Бог? Ще ни е от полза да си зададем тези три въпроса“.

svt/ rv