Папа Франциск: свещеникът не е бюрократ, а човек на мира

Свещеникът не е бюрократ, не се стреми към ефективност, не се скандализира от слабостите. Свещеникът е човек на мира, който знае, че Любовта е всичко и затова е близък до всеки един. Ето защо, неговото първо задължение в това време, обедняло откъм социалното приятелство е да изгражда общността. Това посочи папа Франциск в словото си, с което откри на 16 май следобед във Ватикана работните сесии на 69.та Генерална асамблея на Епископската конференция на Италия посветена на „Обновлението на клира“.

В обръщението си към италианските епископи папата не говори за политика, нито спомена наскоро приетия от италианския парламент закон за хомосексуалните съюзи. Не спомена и кризисните социални ситуации, като тази на имиграцията, на която се спря преди броени дни по време на награждаването му с престижното отличие „Карл Велики“. Пред италианските епископи папата очерта основните черти на свещеника, който според него е „човек на мира, на взаимоотношенията, водещ обикновен живот и винаги на разположение за хората. Той не е бюрократ, нито анонимно длъжностно лице, не се цели към ефективността, нито се скандализира от слабостите на човешката душа“. В словото си, цитирайки структурите и икономическите блага, папата призова епископите да „пазят само това, което е нужно за вярата и милосърдието на Божия народ“.

Епохална промяна

Като се позова на темата на Генералната асамблея на италианските епископи, папата ги призова да се приближат и се вслушат в „някой от многобройните енорийски свещеници, които посвещават живота си в нашите общности“. Какво дава „наслада“ в живота на свещеника?, запита папа Франциск, който отговари припомняйки, че „настоящия културен контекст е различен от този на миналото, защото също в Италия много традиции, обичаи и виждания за живота за засегнати от една дълбока епохална промяна. Ние, които често осъждаме с горчив и обвинителен тон това време, трябва да доловим и неговите трудности: колко хора срещаме чрез нашето служение, които са в затруднение поради липсата на примери, към които да гледат! Колко наранени връзки! В свят, в който всеки се мисли за мярка на всичко, няма място за брата!“, подчерта папата.

Не се скандализира от слабостите

На фона на всичко това, живота на свещеника „е красноречив, защото е различен, алтернативен“, подчерта папа Франциск. „Като Мойсей, той е един който се приближи до огъня и позволи на пламъците за изгорят неговите амбиции за кариера и власт. В големия огън, той изгори и онова „благочестие“, което се укрива в един религиозен интимизъм, нямащ нищо общо с духовността“. „Нашият свещеник – продължи папата – е бос, в една земя, която упорито вярва и смята за свята. Не се скандализира заради слабостите, разклащащи човешката душа: съзнаващ, че самия той е изцелен паралитик, свещеникът не познава студенината на строгия човек, нито повърхностността на, онзи, който се показва като снизходителен. Свещеникът, взима върху си другия, чувствайки се отговорен за неговата съдба“.

Не е бюрократ

Папа Франциск посочи, че „свещеникът с елея на надеждата и утехата, се превръща в ближен на всеки един, споделяйки неговата самота и страдания. Като прие да не бъде господар на себе си, свещеника няма календар за срещи, който да защитава, а всяка сутрин поднася свето време на Господ, за да се срещне с хората и да им се притече на помощ. Ето защо, нашия свещеник не е бюрократ или анонимно длъжностно лице в някаква институция; не е посветен с чиновническа роля, нито е подтикнат от критериите за ефективност“.

Обикновен стил на живот

„Свещеникът знае, че Любовта е всичко. Той не търси земни гаранции нито почетни титли, които водят до упованието единствено в човека; в служението, той не иска нещо за себе си, което да е извън реалните нужди, нито е обезпокоен да обвърже със себе си хората, които са му поверени. Неговия стил на живот е прост и съществен, винаги на разположение, достоверен в очите на хората и го доближава до смирените. Слуга на живота, той върви със сърцето и стъпките на бедните; богат е от тяхното присъствие. Той е човек на мира и помирението, знак и средство на нежността на Бог, внимателен да разпространява доброто със същата страст, с която другите се грижат за своите интереси. Приятелството му с Господ е това, което го подтиква да прегръща ежедневната реалност с вярата на онзи, който вярва, че невъзможното за човек, не е невъзможно за Бог“.

Близо до своя народ

За кого полага усилия свещеникът? „Свещеникът е такъв според начина по който се чувства част от Църквата, от една конкретна общност, с която споделя живота. Предания Божи народ е утробата, от която е роден, семейството в което е обвързан, домът в който е изпратен. Тази обща принадлежност, която извира от Кръщението е диханието, освобождаващо от самореферентността, което изолира и поробва“. Свещеникът „не тръгва, защото трябва да изпълни една мисия, а защото структурно той е мисионер. Пастирът е утвърден от вярата на светия Божи народ, с който работи и в чието сърце живее. Неговата отличителна черта е общението, живяно с миряните, в отношения които оценяват участието на всеки един. В това време обедняло откъм социално приятелство, нашето първо задължение е да изграждаме общността“. За един свещеник – уточни папата – „е жизненоважно и общението с останалите свещеници, защото освобождава от нарцисизмите и клерикалните зависти; укрепва взаимното уважение, както и взаимната подкрепа и обич“.

Структури и блага

Папа Франциск се спря и на управлението на структурите и икономическите блага: „Избягвайте да се обременявате с пастирската дейност за материалното опазване, което възпрепятства отвореността към постоянната новост на Светия Дух. Съхранявайте само онова, което може да послужи за живота на вярата и милосърдието на Божия народ“.

Свещеникът се дарява безвъзмездно

Накрая папа Франциск се спря на „единствената причина на себедаряването на свещеника“. „Колко е тъжно да се видят свещеници, които в живота винаги обмислят и не рискуват нищо от страх да не загубят. Те са най-нещастните!“. Свещеникът, „със своите ограничения, е човек който залага докрай: в конкретните условия в които живота и служението са го поставили, той се дарява безвъзмездно, със смирение и радост. Дори когато изглежда, че никой не забелязва, дори когато знае, че може би никой няма да благодари достатъчно за неговоот безрезервно себедаряване“. Той е „човек на Пасхата, на погледа отправен към Царството, към което върви човешката история, въпреки закъсненията, мрака и противоречията. Царството, т.е виждането на Исус за човека, е неговата радост, хоризонта, който му позволява да релативизира всичко останало, да смекчи тревогите и страховете, да бъде свободен от илюзиите и песимизма; да запази в сърцето си мира и да го разпространява със своите жестове, думи и поведение“.

svt/ rv