Папата: милостта е аспект на Божието милосърдие

Милостта, за която многократно говори Евангелието е аспект на Божието милосърдие и не трябва да се идентифицира нито с пиетизма, „който е само повърхностна емоция и накърнява достойнството на другия“, нито със състраданието за животните, които живеят с нас. Това посочи папа Франциск в катехистичната беседа на Юбилейната аудиенция, която проведе на площад „Свети Петър“. Поради силния дъжд, преди да се отправи към площада, папата посети ватиканската аула „Павел VI“, където поздрави болните и техните близки и придружители, които проследиха аудиенцията чрез големите екрани.

Многобройните присъстващи поклонници и вярващи на площада, папата похвали за тяхната „смелост“ и шеговито подчерта трудността, която срещат да „ръкопляскат с чадър в ръка“.

„Сред многобройните аспекти на милосърдието, има един, който се състои в това да изпиташ жал, да се смилиш над онези, които се нуждаят от любов. Милостта, pietas, е понятие съществуващо в гръко-римския свят, но което изразява акт на подчинение към висшестоящите: на първо място към боговете, а след това на децата към родителите, преди всичко възрастните. Но днес, трябва да бъдем внимателни и да не идентифицираме милостта с пиетизма, доста разпространен, който е само една повърхностна емоция и накърнява достойнството на другия. Същевременно, милостта, не трябва се бърка със състраданието, което изпитваме към животните, оставайки безразлични пред страданията на братята. Случва се често да се изпитва това чувство към животните, но се изпитва безразличие към страданията на братята. Колко пъти виждаме хора, които са толкова привързани към котки или кучета, а оставят без помощ съседа в нужда… Това не е нормално!“.

„Милостта за която говорим е израз на милосърдието на Бог. Тя е един от седемте дара на Светия Дух, които Господ дарява на своите ученици, за да ги направи послушни на божествените вдъхновения (ККЦ, 1830). Многократно в Евангелието се разказва са спонтанния вик на болните, овладените от зли духове, бедните и угнетените към Исус: „Помилвай ме!“ (Мк.  10,47-48; Мт. 15,22; 17,15). На всички Исус отговаряше с погледа на милосърдието и с утехата на своето присъствие. При тези призиви за помощ или молби за милост, всеки изразяваше и своята вяра в Исус, наричайки го „Учителю“, „Сине Давидов“, „Господи“. Долавяха, че в Него има нещо изключително, което можеше да им помогне да излязат от състоянието на тъга, в което се намираха. Усещаха чрез Него любовта на Бог. И въпреки многобройния народ, който Го следваше, Исус винаги долавяше тези молби за милост и се смиляваше, преди всичко когато виждаше страдащи и наранени в тяхното достойнство хора, като в случая с жената страдаща дванадесет години от кръвотечение (Мк. 5,32). Исус приканваше хората да се уповават в Него и в Словото му  (Йоан  6,48-55). Да изпитва милост за Исус се равнява да сподели тъгата, на онзи когото среща, но същевременно да действа в първо лице, за да я превърне в радост“.

Папа Франциск подчерта, че „и ние сме призовани да укрепваме в нас милостта пред многобройните житейски ситуации, отърсвайки се от безразличието, което ни пречи да видим нуждите на братята около нас и освобождавайки се от робството на материалното благосъстояние (1 Tм. 6,3-8). Нека следваме примера на Дева Мария, която се грижи за всеки един от своите чеда и е за нас икона на милостта. Данте Алигиери го изразява в молитвата към Дева Мария, в края на Рая,  третата част на Божествената  Комедия: „В теб е милосърдието, в теб е милостта… в теб се събира всичко що е добро в създанието“.

svt/ rv