Папата: логиката на Бог е милосърдието

„Нашето състояние на чеда Божии е плод на любовта на Отца: то не зависи от нашите заслуги или действия, и затова никой не може да ни го отнеме. Никой не може да ни отнеме това достойнство, дори и дявола“. Това е поучението откроено от папа Франциск в катехистичната беседа на генералната аудиенция, който почерпи вдъхновение от притчата за „Блудния син“ (Лк. 15, 11-32), показваща че логиката на Бог е тази на милосърдието, а не тази „според която ако вършиш добро ще получиш възнаграждение, а ако вършиш зло ще бъдеш наказан“.

Папа Франциск насочи вниманието на 25.000.те хиляди вярващи и поклонници, присъстващи на площад „Свети Петър“ над фигурата на бащата, който не е „обиден или възмутен от поведението на сина си“, а е радостен от факта, че „синът му е пред него жив и здрав“. „Посрещането на сина, който се завръща е описано по трогателен начин: „И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува“. Колко много нежност! Видя го от далеч: какво означава това? „Означава, че бащата всеки ден се е качвал на терасата на своя дом, за да гледа дали не се завръща сина му. Очаквал е сина, който е разпилял всичко. Колко е хубава нежността на този баща“, възкликна папата.

Милосърдието на бащата е изобилстващо, безусловно, и се изразява още преди синът да започне да говори. „Разбира се, синът знае, че е сгрешил и го признава като казва: „не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си“. Но тези думи сякаш изчезват пред прошката на бащата. Прегръдката и целувката на неговия баща, му помагат да разбере, че винаги е бил смятан за син, въпреки всичко. Това е много важно поучение на Исус: нашето състояние на чеда Божии е плод на любовта на Отца; не зависи от нашите заслуги или действия. Ето защо, никой не може да ни го отнеме, дори и дявола! Никой не може да ни отнеме това достойнство“.

Папа Франциск отбеляза, че „тази притча на Исус ни насърчава никога да не се отчайваме. Мисля си за майките и бащите, които са загрижени за своите деца, тръгнали по опасни пътища. Мисля си за енорийските свещеници и катехистите, които понякога се питат дали техния труд не е напразен. Но си мисля и за онзи, който е в затвора и му се струва че живота е свършил; за онези взели грешни решения и неспособни да гледат към бъдещето; за всички онези, гладни за милосърдие и прошка, които си мислят, че не я заслужават. При каквато и да е житейска ситуация не трябва да забравям, че никога не ще престана да бъда син Божий, син на един Баща, който ме обича и очаква да се завърна. Дори и в най-лошата ситуация в живота, Бог ме очаква, Бог иска да ме прегърне, Бог ме чака“.

Притчата разказва и за другия син, за по-големия брат; също и той има нужда да открие милосърдието на бащата. Той е останал в дома си, но е толкова различен от бащата! В неговите думи липсва нежност: „аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих… а като дойде тоя ти син“. Те са пълни с презрение. Не казва никога думите „татко или брат“, а мисли само за себе си, хвали се, че е останал винаги до бащи си и, че му е служил; въпреки това, никога не живял с радост тази близост. Сега обвинява баща си, че не му е дал дори „козле, за да се повесили с приятелите си“ . „Горкият баща – възкликна папата – Единият от синовете му го изостави, а другият никога не му е бил наистина близо! Страданието на бащата е като страданието на Бог. Страданието на Исус, когато се отдалечаваме или защото сме близо до него, но без да сме му близки“.

„Също по-големият син има нужда от милосърдие. Праведните, онези които се мислят за праведни, също имат нужда от милосърдие. Този син е наше олицетворение, когато се питаме дали си струва да полагаме толкова много усилия, ако след това не бъдем възнаградени. Исус ни припомня, че не се остава в дома на Отца, за да получиш възнаграждение, а защото имаме достойнството на отговорни чеда. Не става въпрос за един вид „преговаряне“ с Бог, а да следваме Исус, който дари себе си на кръста, без мярка. „Чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое“, казва бащата на по-големия син. Неговата логика е тази на милосърдието! По-малкият син смяташе, че заслужава наказание заради своите грехове, а по-големия очакваше възнаграждение за своето служение. Двамата братя не разговарят помежду си, живеят различни истории, но размишляват и двамата според логика, непозната за Исус: ако правиш добро, получаваш награда, ако правиш зло си наказан; това не е логиката на Исус! Тази логика е преобърната от думите на бащата: „трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери“. Бащата си върна загубения син и сега може да го върне и на брат му! Без по-малкия, по-големия престава да бъде „брат“. Най-голямата радост за бащата е да види синовете си, че се признават за братя“.

„Двамата сина могат да решат дали да се присъединят към радостта на бащата или не. Трябва да се замислят над своите желания и над виждането си за живота. Краят на притчата е недовършен: не знаем, какво е решението на по-големия брат. А това е стимул за нас. Това Евангелие ни учи, че всички се нуждаем да влезем в дома на Отца и да участваме в неговата радост, в празника на милосърдието и братството. Братя и сестри, нека отворим сърцето си, за да бъдем милосърдни като Отца!“, призова накрая папа Франциск“.

В края на генералната аудиенция, при поздравите към бразилските поклонници, папата отправи пожеланието „Бразилия, която преминава през труден период, да продължава да върви по пътя на хармонията и мира, с помощта на молитвата и диалога“. Днес сенатът на Бразилия трябва да гласува дали да отстрани от власт президента Дилма Русеф, обвинена във фалшифициране на държавния бюджет, за да успее да постигне заложените от Конгреса финансови цели за 2015 г. Ако това се случи, тя ще бъде свалена от поста си за 6 месеца в очакване на съдебен процес, а функциите ѝ ще поеме вицепрезидентът Мишел Темер.

svt/ rv