Папата: болката, живяна с надежда в Бог дарява радост

Християнинът не претъпява болката, а я живее в надеждата, че Бог ще ни дари радост, която никой не ще ни отнеме. Това подчерта папа Франциск в размишлението си на утринната литургия в параклиса на религиозен дом „Санта Марта“ във Ватикана.

В Евангелието за деня, Исус, преди своето Страдание, предупреждава апостолите, че ще се натъжат много, но тази тъга ще се превърне във вик на радост (Йоан 16,20-23a). Исус използва образа на раждащата жена: „Жена, кога ражда, има болки, защото е дошъл часът й; но, след като роди младенеца, от радост не помни вече мъките“. Очаква в болката и тържествува в радостта:

„Това е резултата в нашия живот от радостта и надеждата заедно, когато скърбим, когато сме затрупани с проблеми, когато страдаме. Това не е упойка. Болката е болка, но когато е живяна с радост и надежда ти отваря вратата за радостта на едно ново бъдеще. Този образ, използван от Господ, трябва да ни помогне в трудностите. Много пъти огромните трудности са ни подтиквали да се съмняваме в нашата вяра… Но с радостта и надеждата сме продължили напред, защото след тази буря идва един нов човек, така както е при раждането. Исус ни казва, че тази радост и надежда е дълготрайна и никога не отминава“.

Радостта и надеждата винаги вървят заедно, каза папа Франциск:

„Радост без надежда е просто забавление, една мимолетна радост. Надежда без радост не е надежда, а обикновен оптимизъм. Радостта и надеждата винаги вървят заедно и двете заедно подтикват Църквата, по време на литургията, да извика без срам и без формалности: „Твоята Църква ликува!, ликува радостно. Когато радостта е голяма, не съществуват формалности: това е радостта“.

Господ ни казва – посочи папата – че в живота ще има много проблеми и, че тази радост е надежда са нещо различно:

„Радостта укрепва надеждата, а надеждата разцъфва в радостта. По този начин вървим напред. Тези два християнски добродетели ни подтикват да излезем от себе си. Радостния човек не се затваря в себе си. Трябва да излезем от себе си с радост и надежда“.

Човешката радост, може да бъде отнесе от всичко, от някаква трудност. Но Исус иска да ни дари една радост, която никой не ще ни отнеме. „Тази радост е дълготрайна, дори и в най-мрачните моменти“, отбеляза папата. „Това се случва на Възнесение Господне. Учениците, когато Исус си тръгва и не Го виждат повече, остават да гледат към небето с тъга. Но ангелите ги пробуждат“. Евангелието на Лука ни казва, че „се завръщат щастливи и изпълнени с радост. Радостта от това, нашата хуманност е влязла в небето, за първи път! Надеждата да живееш и да достигнеш Господ се превръща в радост, която обгръща цялата Църква. Нека Господ ни даде благодатта на една голяма радост, която е израз на надеждата и една силна надежда, която да се превърне в радост в нашия живот. Нека Господ да пази тази радост и надежда, та никой да не ни ги отнеме!“.
svt/ rv