Папа Франциск: Исус е истинския път в християнския живот

Исус е „правилния път“ в християнския живот и е важно постоянно да проверяваме, дали го следваме с последователност или сме го загубили. Това бе акцента в размишлението на папа Франциск в проповедта му на утринната литургия в параклиса на религиозен дом „Санта Марта“ във Ватикана.

Животът на вярата е „път, по който се срещат различни категории християни“, посочи папа Франциск, който изброи някои тях:  християни мумии, християни скитници, своенравни християни, християни на половина, т.е. тези, които са запленени от някоя красива гледка и остават там като заковани. Хора, които поради една или друга причина са забравили, че единствения „правилен път“ – както припомня днешното евангелие (Йоан 14, 6-14) – e Исус, който пред Апостол Тома посочва: „аз съм пътя, който е видял Мене, видял е Отца“.

Папа Франциск се спря на всяка една от тези категории християни, започвайки преди всичко от християнина, който „не върви, който изглежда сякаш е балсамиран“:

„Християнинът, който не върви, не напредва по пътя, е християнин нехристиянин. Не се знае какво е. Той и малко като езичник: стои там, бездействен, не напредва в християнския живот, не прилага Блаженствата в своя живот, не върши милосърдни дела… Стои там бездействен. Той е там като една „мумия, една духовна мумия“. Има християни, които са „духовни мумии“. Бездействени. Не правят нито зло, но нито и добро“.

Но има също и своенравни християни. „Когато се върви, случва се да сгрешиш пътя, но това не е най-лошото“, посочи папата, за когото истинската „трагедия е да си вироглав и да казваш „този е пътя“ и да не позволяваш на гласа Господен да ти покаже истинския път и да те насочи към него“. Друг вид християни са тези, които „вървят, но не знаят къде отиват“:

„Те са скитници в християнския живот. Техния живот е да обикалят, тук и там, и губят по този начин красотата от близостта на Исус в живота. Губят пътя, защото обикалят и много пъти това обикаляне, това скитане, ги отвежда към път без изход: дългото скитане се превръща в лабиринт от който не знаят как да излязат. Загубили са повика на Исус, не притежават компаса, който да ги отведе навън и скитат, скитат и търсят. Но има и други християни, които по пътя са прелъстени от някаква красота, от нещо, което ги кара да се спрат по средата на пътя, очаровани от онова, което виждат, от онази идея или предложение, от онзи пейзаж… и се спират! Християнският живот не е едно очарование, а една истина, която е Исус Христос!“.

Ето защо – каза папа Франциск – трябва да се запитаме: „Напредвам ли по християнският път, който започнах с Кръщението? Дали съм се спрял или сгрешил пътя? Скитам ли постоянно без да зная къде да отида духовно? Спирам ли се пред нещата, които ми харесват: светския живот, суетата или вървя винаги напред, конкретизирайки Блаженствата и милосърдните дела?“. „Пътят на Исус е пълен с толкова много утехи, слава, но също и кръстове. Но винаги с мира в душата“, заключи папата:

„Нека днес се замислим за това „какъв е моя християнски път? В застой или грешен, скитащ или съм спрян пред нещата, които ми харесват или моя път е Исус?“. Нека поискаме от Светия Дух да ни научи да вървим добре, винаги! И когато се уморим, да се спрем за малко и след това да продължим отново напред. Нека поискаме тази благодат“.

svt/ rv