Нова книга за вековната история на католическата общност в село Малчика

На 28 април в енория „Св.Анна” с.Малчика бе представена нова книга за историята на неговата католическата общност. Автор на новото издание със заглавие „История на католическата общност с Малчика 1605-2015“ е отец Паоло Кортези, пасионист-мисионер в Никополската епархия и енорийски свещеник на двете енории в гр. Белене. Книгата съдържа 130 страници и има снимков материал от минали и настоящи събития и хора. Издадена е от Културен център „Евгений Босилков – Белене”, със съдействието на Фондация „Комунитас”. Книгата вече е на разположение на читателите по енориите на Никополска епархия.

За повода за написването ѝ за и главните акценти в нея с отец Паоло Кортези разговаря Росица Златева:

Отец Паоло, по какъв повод написахте историята на католическата общност в Малчика?

С радост ви представям тази нова книга. Аз по принцип не съм историк, писах през свободното си време, нощно време, зимно време. Преди две години о.Ремо Гамбакорта, местният енорист в с.Малчика, ме попита: „О.Паоло, ти обичаш история. Хайде напиши историята на католическата общност в с.Малчика, защото през 2015 г. ще имаме голям юбилей – 150 год. от откриване на нашата църква „Св.Анна” в с.Малчика.” Аз тогава казах „да” и започнах да търся материали за тази история. Малко закъснях, трябваше миналата година да излезе тази книга, но се радваме, че я има. Това е повода за написването: 150 год. от откриването и освещаването на храм „Св.Анна” в с.Малчика.

Какви извори използвахте? От къде почерпихте материали?

В началото бях малко скептичен, защото, вие знаете, с.Малчика е малко село в настояще, а когато започва неговата история след 1600 г. беше още по-малко. Тогава говорим за първоначалната католическа общност – тя беше само от 10-15 семейства. Аз мислех, че няма да намеря материал, но бях впечатлен, защото за това село, за тази общност, имаме доста материали. Аз намерих документи в архивите на Ватикана, по-точно в архивите на Конгрегацията за разпространение на вярата, която в миналото (ок.1600 г.) се грижеше за тези страни. Мисионерите, които са служили в с.Малчика и в другите села, редовно, 2-3 пъти всяка година са изпращали писма до Ватикана на кардиналите, да знаят какво е положението тук, каква е ситуацията, трудности и радости. В архивите на Конгрегацията за разпространение на вярата (Пропаганда фиде) има доста материали за с.Малчика и други села. Другите документи ги намерих в Генералния Архив на Конгрегацията на пасионистите в Рим, там са запазени някои писма и документи за тази общност, защото в това село в Северна България 200 години са служили мисионери пасионисти от Италия. И за последната част съм използвал спомени от хора, които още са живи. За последните години на католическата общност има живи свидетелства и всичко това го събрахме в книгата.

Кои са основните акценти в книгата?

Книгата, можем да кажем, е разделена на три части. Първата част, като увод, сложих нещо за генезиса, за раждането на тази католическа общност и други римокатолически общности в северна и в южна България и това има връзка с историята, преди всичко, на павликяните. Тези, които през 1600 г. бяха чисти българи, хора които имаха дълга история и дълъг произход. Историците са съгласни, че тези павликяни идват от Армения, от онези райони и са дошли тук преди Средновековието, преди турското робство, те са станали българи с времето, те са българизирани. И точно католическа общност Малчика се роди през 1605 година от някои семейства павликяни, които са искали и са приели християнската вяра от римокатолическа църква - чрез действията на мисионери-францискани от Босна, които през Чипровци са дошли тук да кръщават павликяните. Първата католическа общност беше в с.Петокладенци, след това с.Татари, с.Трънчовица, с.Ореш, с.Белене и с.Малчика, можем да кажем, последно. Тази е първата част на книгата: началото на християнската общност и нещо за павликяните. След това има един период, много дълъг, от началото на 1600 г. до края на 1800 г., можем да кажем, до Освобождението от турското робство. Историята на католическата общност в Малчика през турското робство. Винаги тази общност е била малка. За много години нямаше свещеник там, някой път те са живели вярата с общността на Трънчовица, има голяма връзка със с. Трънчовица. Имали са много трудни моменти, по принцип, през кърджалийското време в края на 1700 год. и началото на 1800 г. Имали са  много трудности, защото общността винаги е била малка, има разлика от общността във Белене, тя беше повече защитена, защото бяха повече от 1000 човека, тогава и турските власти са внимавали. Хората в Малчика са били малко семейства, смесени с турци, имали са огромни проблеми, но те са оцелели и през турското робство. Ето тук влизаме в третата част на книгата, след Освобождението, можем да кажем – растежа на общността. Със свободата наистина виждаме, че християнската общност в Малчика наистина расте: като брой, като дейност, като активност, наистина расте. До другото робство – комунистическото робство, когато и тя, като другите общности, беше малко смазана от комунистите, които са закрили много дейности на тази общност. След това, последните страници са за сегашното време, за последните 25 години, отново имаме един растеж през 90-те години и първите години на новото хилядолетие. Сега в момента влиза в нови трудности с намаляването на населението, намалението на младежите и това е настоящето, но някои други ще пишат за това след някоя година.

Книгата предоставя богат списък от свещеници, служили в с.Малчика. От кои монашески ордени са били тези духовници?

Да, аз реших структурата на книгата да спази реда на енористите, които са работили там, защото почти всички данни и документи, които са били цитирани, са от писмата на тези енористи. Т.е. можем да разделим всяка глава според енориста. На някои имаме много данни, на някои други имаме само име,  но можем да кажем, че в началото в с.Долно Лъжене са работили /тогава това беше името му - Долно Лъжене/, мисионери францискани. Имало е мисионери от Босна, а след тях и някои българи францискани и някои мирски свещеници, изпратени от Пропаганда фиде от Рим, някои от Италия, някои българи, родени в селата. Имаме данни и за някои местни, които бяха ръкоположени като свещеници, можем да кажем първия период 1600-1700 г. са били францисканите и мирските свещеници от Пропаганда фиде. След това в края на 1700 г. и начало на 1800 г. има голяма промяна, почти всички енористи са били от ордена на пасионистите, които са дошли в България през 1782 г., почвайки от Трънчовица. Тогава в с.Долно Лъжене няма енорист и те са започнали от Трънчовица и са ходили да служат и в с.Долно Лъжене. И до настоящия момент енористите са пасионисти. През време на комунизма са служили в Малчика някои мирски свещеници, някои свещеници от Пловдивската епархия, като отец Петър Аров, някои от местните, като отец Асен Генов и след 90-те год. на миналия век отново пасионистите.

Какво ще препоръчате на читателите на книгата?

Препоръчвам да четат книгата и се надявам тя да ни помогне да съхраним паметта, да се запознаем с нашите корени, защото някой път слушаме някой „глупости“, които не са верни: че всички католици в България са чужденци или са дошли тук от чужбина. Документите показват, че местните българи са приели със свобода християнската вяра от Католическата църква, те са българи, не са чужденци. И не говорим за малък брой, а за няколко хиляди, не само в Малчика, а и другаде. Специално за местните хора – да знаят, че нашето дърво и нашите клони имат корени. Без тези корени ние не можем да съществуваме. Трябва да познаваме и да не забравяме по-специално свещениците, които са дали живота и силите си за общността и неща, които идват до нас от миналото. Например: сградата на църквата, интересно е, ние намерихме цялата история на строежа, тя беше построена с камъни, взети от гробищата т.е. нещо, което беше свързано със смъртта, стана причина за живота на общността. Ето, има вътре много други данни за местните хора, за сватбите, за традиции, за молитви, за времето преди строежа на църквата, за литургиите в оборите, с кравите през зимата, със страха от турците и още много интересни неща има.

Кой е вашият следващ издателски проект?

Да, в свободното си време. Почти е готова третата ми книга. Преди две години издадох писмата на монс.Ронкали, на нашия владика монс. Дамян Теелен и на отец Карло Раев, на италиански, в момента я превеждаме на български и се надявам много скоро да я издадем. Почти е готова третата книга, тя ще се нарича „Писма от границите на Европа“. Ще бъде 600 страници. Ще публикуваме писмата на мисионерите, на владиците тук от Северна България, от 1780 г. до 1805 г., първите години на мисионерите пасионисти тук. Много интересни писма, където ще намерим живота и вярата в тази страна през турското робство в края на 1700 г. Имаме много данни – за Белене, за Ореш, за Свищов, за Трънчовица, за Долно Лъжене и за други католически общности в Северна България. Много интересна ще бъде.

Разговорът проведе Росица Златева