Затворените за Божието Слово сърца са затворени за живота

Законниците съдят другите, използвайки Словото Божие, в противоречие със самото Слово и затварят сърцето си за пророчеството. Те не се интересуват от живота на хората, а само от собствените схеми, изградени от закони и думи. Това подчерта папа Франциск в проповедта си на утринната литургия в параклиса на религиозен дом „Санта Марта“ във Ватикана.

Светият отец се позова на първото литургично четиво от книгата на „Деянията на Апостолите“ (6, 8-15), разказващо за старейте и книжниците, които обвиняват Стефан чрез клевети, защото „не можеха да противостоят на мъдростта и духа, с който той говореше“. Те представят лъжесвидетели, които да кажат, че „са чули да говори хулни думи против Мойсей и против Бог“. „Затвореното за истината на Бог сърце е вкопчено единствено в истината на закона, дори по-скоро не на закона, а на буквата на закона“, отбеляза папата. Това сърце – продължи той – „не намира друг изход, освен лъжата, лъжесвидетелстването и смъртта“. Исус неведнъж порицава законниците за това поведение, защото „техните бащи убиха пророците“, а сега те изграждат паметници на тези пророци. Отговорът на законниците е повече „циничен, отколкото лицемерен“: „да бяхме в дните на нашите бащи, не щяхме да станем техни съучастници в проливане кръвта на пророците“ (Мт. 23, 29-30). По този начин – каза папа Франциск – „те си умиват ръцете и сами се определят като праведни. Но сърцето е затворено за Словото Божие, затворено е за истината, за посланието на Бог, донесено от пророчеството, за да може Божия народ да върви напред“.

„Боли ме, когато чета онзи кратък откъс от Евангелието според Матей, когато Юда, разкаян, отива при първосвещениците и казва, че е сгрешил и иска да върне получените тридесет сребърника. А те му отговарят: „що ни е грижа? Ти му мисли“ (Мт. 27, 4). Едно затворено сърце пред този разкаял се човек, който не знае какво да прави. „Ти му мисли!“. И той отиде и се обеси. А какво правят първосвещениците, когато Юда се обесва? Не казват „Горкият“, а прибират сребърниците, като казват: „не бива да се турят в църковния ковчег, защото са цена за кръв“ (Мт. 27, 6). Такъв е закона… Това за законниците, които се придържат към буквата на закона!“.

Те – посочи папата – „не се интересуват от живота на хората, от разкаянието на Юда: евангелието ни казва, че той се е върнал при тях разкаян. Те се интересуват единствено от тяхната схема от закони. Това е тяхното коравосърдечие. Това е коравосърдечието, безумието в сърцето на тези хора, които тъй като не можеха „да се противопоставят на истината на Стефан, търсят лъжесвидетели, за да го осъдят“:

Съдбата на Стефан – посочи папа Франциск – е като тази на многобройните пророци, като тази на Исус. А това се повтаря и в историята на Църквата:

„Историята ни говори за много хора, които са убити и осъдени, въпреки че са невинни: съдени със Словото Божие, срещу самото Слово Божие. Нека само си припомним за „лова на вещици“ или за Света Жана Д’Арк, за многото изгорени на кладата, осъдени, защото според техните съдии не се бяха „пригодили“ към Словото Божие. Това е моделът на Исус, който заради предаността и послушанието към Словото на Отца, умира на кръста. С голяма нежност Исус казва на учениците от Емаус: „О, безумни и мудни по сърце“ (Лк. 24, 25). Нека поискаме от Господ, да погледне със същата нежност към малките и големи безумия на нашето сърце, да ни дари милувката си и ни каже: „О, безумнико и муден по сърце“ и да започне да ни обяснява нещата“.

svt/ rv