Папа Франциск: милостинята е жертва, а не за да бъдем хвалени

Милостинята „не е просто набързо дадена монета, без да се погледне човек и да се спреш до него за да разбереш от какво се нуждае наистина. Милостинята е жест на любов, който е отправен към всички онези, които срещаме; жест на искрено внимание към онзи, който се доближава до нас и иска помощта ни, направена в тайна, там където само Бог може да види и разбере стойността на извършеното дело“. Това бе предупреждението на папа Франциск отправено по време на катехистичната беседа на днешната юбилейна аудиенция, която посвети на принципа, че „милостинята е съществена част от милосърдието“.

Пред 50.000 хиляди вярващи и поклонници на площад „Свети Петър“, папа Франциск отбеляза, че „може да изглежда лесно да се раздава милостиня, но трябва да внимаваме да не изпразним този жест от неговото важно съдържание“. На гръцки език – поясни папата – „думата милостиня, означава милосърдие. Ето защо, милостинята трябва да носи със себе си цялото богатство на милосърдието. И както  милосърдието има хиляди начини и пътища, така и милостинята се изразява по многобройни начини, за да облекчи дискомфорта на хората в нужда“.

Бог изиска особено внимание към бедните

Папа Франциск посочи, че „задължението за милостинята е древно, колкото Библията. Жертвоприношението и милостинята са двете задължение, които трябва да спазва набожния човек. Има много важни страници по този аргумент в Стария Завет, където Бог изисква особено внимание към бедните, които могат да бъдат, лишените от собственост, чужденците, сираците и вдовиците“

Възхвала на Бог чрез милостинята

Като остави настрана предварително подготвения текст, папа Франциск прибави: „В Библията тези категории се повтарят постоянно: нуждаещия, вдовицата, чужденеца и сирака. Това е така, защото Бог иска неговия народ да погледне към тези наши братя. Но, аз ще ви кажа, че именно те са в центъра на посланието: възхвала на Бог чрез жертвоприношението и възхвала на Бог чрез милостинята“.

Милосърдието изисква вътрешна радост

Заедно със задължението да си спомня за тях – продължи папата – на народа е даден един друг ценен съвет: „Давай щедро и кога даваш, да ти се не свива сърцето“ (Втор. 15,14). Това означава, че милосърдието изисква преди всичко една нагласа на вътрешна радост. Даряването на милосърдие не може бъде тежест или неудобство,  от което трябва да се освободим бързо“.

Отново импровизирайки папата добави: „Колко хора оправдават себе си, че не дават милостиня, казвайки: „Кой знае какъв е този на когото я давам, сигурно ще отиде да си купи вино, за да се напие!“. Ако този човек се напива, може би го прави, защото няма друг изход! А ти какво правиш скришом? Когато никой не те вижда… Нима ти си съдията на този бедняк, който ти иска няколко стотинки за чаша вино?“.

Не извръщай поглед от бедния и Бог няма на извърне погледа си от теб

„Обичам да си припомням епизода с възрастния Товита  – сподели папа Бергольо – който, след като получи голяма сума пари, извика своя син при себе си, за да го поучи със следните думи: „От имота си давай милостиня, и да не жали окото ти, кога правиш милостиня. От никой сиромах не отвръщай лицето си, тогава и от тебе не ще се отвърне Божието лице“ (Тов.  4,7-8). Това са много мъдри думи, които ни помагат да разберем стойността на милостинята“, каза папа Франциск.

Гледай в очите човека, който ти иска помощ

Относно милостинята – продължи папата – „Исус ни остави едно незаменимо поучение. Преди всичко, иска от нас да не правим милостиня, за да ни хвалят или за да ни се възхищават за нашата щедрост: „Прави така, че твоята десница, да не знае що върши левицата ти“. Не е важна показността, а способността да се спреш и да погледнеш в лицето човека, който иска помощта ти. Всеки един от нас може да се запита: „Способен ли съм да се спря и да погледна в лицето, в очите, човека, който иска помощта ми?“.

Милостинята не е набързо дадена монета

„Не трябва да идентифицираме милостинята с набързо дадената монета, без да погледнем човека, без да се спрем и да го заговорим, за да разберем от какво се нуждае наистина. Същевременно, трябва да правим разграничение между бедните и различните форми на просия, които са в ущърб на истинските бедни. Милостинята е жест на любов, който е отправен към всички, които срещаме; тя е жест на искрено внимание, към онзи който се доближава до нас и иска помощта ни, направена в тайна, там където само Бог може да види и разбере стойността на извършеното дело“.

Милостинята е да се даде нещо, което ни струва жертва

Импровизирайки папата допълни: „Милостинята трябва да бъде за нас нещо, което да е и жертва. Спомням си една майка, която имаше три деца, на шест, пет и три години горе долу и винаги ги учеше, че трябва да се дава милостиня, на хората, които я искат. Един ден, на обед, всеки ядеше своя шницел, когато се чука на врата и по-голямото дете отива да я отвори, но след малко се връща и казва на майка си: „Мамо, отвън има един бедняк, който иска нещо да яде, какво да правим? Всеки един от вас – казва майката – ще даде половината от своя шницел и ще му направим сандвич“. Ето това означава да се обвържеш с бедния. Аз се лишавам от нещо мое, за да го дам на теб. Родители, внимавайте – насърчи папата – възпитавайте вашите деца да дават по този начин милостиня, да са щедри с това, което притежават“.

По-блажено е да се дава, отколкото да се получава

Папа Франциск завърши като пожела, да „приложим на практика думите на Апостол Павел, който казва: „С всичко ви показах, че именно така трябва да се трудите и да поддържате слабите, а още и да помните думите на Господа Иисуса, защото Сам Той каза: по-блажено е да се дава, нежели да се взима“ (Деян. 20, 35; 2 Кор.  9,7).

svt/ rv