Папа Франциск: не съществува вяра без милосърдие

Многолико е Божието милосърдие. Не могат да се опишат всичките му видове, тъй като „Божието милосърдие е едно постоянно крешендо“. Тези думи отправи Папа Франциск  към близо 20 хиляди вярващи на площад Свети Петър, дошли в Рим за  молитвеното бдение, в навечерието на празника на Божието милосърдие през втората Пасхална неделя и в памет на Папа Войтила 11 години след смъртта му.

По време на Бдението бе отправена молитва и за християните, които са преследвани, които са подвластни на секуларизираното мислене, които са експлоатираните и подложени на насилия, за бежанците и прогонените, и именно към тях бяха отправени думите на Светия Отец, когато казва, че да се изоставят и „изхвърлят“ тези хора „не е по Исусовски“: „На Бог никога не омръзва да изразява милосърдието, а ние никога не трябва да свикваме да го приемаме, търсим и желаем“.

Папа Бергольо посочи, че Божието милосърдие е голямо и безгранично, каквато е Неговата същност и затова „е трудно да се опише във всичките му форми“. Милосърдието преди всичко е близостта на Бог към неговия народ“, която се проявява чрез помощ и закрила. Това е родителска близост, Той, както бащата и майката, ни повдига и приближава до лицето си“:

„Колко нежност съдържа този жест и каква любов показва! Нежност: дума, почти забравена, от която днес светът – всички ние! – се нуждаем….“

Бог разбира и съчувства на човешките слабости, тъй като „въз основа на своето милосърдие Той стана един от нас“. Чрез Исус „можем да докоснем с ръка Божието милосърдие“ и същевременно сме насърчени „ние самите да станем проводници на милосърдието“:

„Лесно е да се говори за милосърдие, докато много по-трудно е да станем конкретни свидетели. Това е път, по който се върви цял живот и не трябва да се спира. Исус ни каза, че трябва да сме милосърдни като Отца“.

Близост и нежност са лица на Божието милосърдие, което е и състрадание и споделяне, утеха и прошка. Милосърдие, което „не можем да крием, нито да пазим само за себе си“, тъй като колкото повече получаваме от него, толкова повече сме призовани да даваме и споделяме“: „Милосърдието не спира, то търси изгубената овца и когато я намери, изразява своята заразителна радост“.

„Милосърдието  е любов, която ни позволява за познаем нейното лицето у това на ближния“, посочи още Папата и добави, че в Евангелието „Тома е бил твърдоглав, не е повярвал. И е намерил вярата именно след като е докоснал раните на Христос… Вяра, която не е в състояние да бъде милосърдна, както са знак на милосърдие Христовите рани, не е вяра, а идея, идеология. Нашата вяра е въплътена у един Бог, който стана плът, който съгреши, който жертва себе си заради нас!“.

Папа Франциск накрая насърчи човешкият път да бъде ръководен от Светият Дух, тъй като „Той е любов, Той е милосърдие, което общува в сърцата ни“ и направи предложение въз основа на една своя идея, породена след срещата му с една благотворителна асоциация:

„Колко хубаво би било, като спомен от настоящата Година на милосърдието, във всеки Диоцез да се изгради „една структура на милосърдието“: болница, дом за възрастни хора, дом за изоставени деца, училище, дом за наркозависими… Хубаво е всеки Диоцез да помисли за това: какво мога да оставя като жив спомен, като живително милосърдно дело?“.

man / rv