2016-03-30 12:15:00

Папата: за да бъдеш простен, трябва да простиш


„Единственото нещо, от което се нуждаем в живота е да бъдем простени, освободени от злото и неговите смъртни последствия“. Това посочи папа Франциск на генералната аудиенция, която проведе на площад „Свети Петър“, като подчерта, че „за Бог да прости, означава да ни дари сигурността, че Той никога не ни изоставя“.

Пред 40 хиляди вярващи и поклонници, присъстващи на площада, сред които направи дълга обиколка с папамобила, Светият отец насочи вниманието над изповядването на греха и молбата за прошка, като се спря по-специално на псалм 50. Този псалм – каза той – „ е една покаятелна молитва, в която молбата за прошка е предшествана от изповядването на греха. В този псалм, молещият се, позволявайки на любовта Господня да го пречисти, се превръща в нова твар, способна на послушание, постоянство в духа и искрена възхвала“.

Заглавието, дадено на този псалм, от древната еврейска традиция се позовава на цар Давид и неговия грях с Вирсавия, съпруга на Урия хетееца. „Всички познаваме историята. Цар Давид, призван от Бог да води неговия народ по пътищата на послушанието на Закона Божий, изневерява на своята мисия и след като прелюбодейства с Вирсавия, убива нейния съпруг. Това е тежък и грозен грях! Пророк Натан му разкрива вината и му помага да я признае. Изповядването на собствения грях е момента на помирението с Бог. Тук Давид е смирен, но и велик“.

Който се кае има вяра в Бог

Молещият се с този псалм – продължи папа Франциск – е „призван да има същите чувства на покаяние и вяра в Бог, които е имал Давид, който въпреки че е бил цар се е смирил без да се страхува да изповяда греха си и да покаже своето нищожество пред Господ, но убеден в сигурността на неговата милост. Това, което беше сторил не бе една малка лъжа, а едно прелюбодеяние и убийство!“.

Бог е единствения, който може да спаси от греха

Псалмът – припомни папа Бергольо – започва с думите: „Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост, и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми. Много пъти ме умий от моето беззаконие и очисти ме от моя грях“ (ст. 3-4). Молитвата е отправена към Бог на милосърдието, за да може подтикнат от голямата любов, като тази на един баща или майка, да се смили, т.е. да помилва, да покаже своята подкрепа с доброжелателност и разбиране. Това е една пламенна молитва към Бог, единственият, който може да освободи от греха“. Псалмопееца – отбеляза папа Франциск – използва много красноречиви образи: изглади, умий ме, очисти ме. „В тази молитва се показва истинската нужда на човек: единственото нещо от които се нуждаем наистина в нашия живот е това да бъдем простени, освободени от злото и неговите смъртни последствия. За съжаление, живота не веднъж ни кара да изпитаме тези ситуации, но в тях преди всичко трябва да е уповаваме в милосърдието.

Бог е по-голям от нашия грях

Импровизирайки папата добави: "Бог е по-голям от нашия грях, нека не го забравяме, Бог е по-голям от нашия грях! Бог е по-голям от всички грехове, които можем да сторим, а неговата любов е океан в който можем да се потопим без страх, че можем да се удавим. За Бог да прости, означава да ни даде сигурността, че Той никога не ни изоставя. В каквото и да се упрекваме, Той е още и винаги по-голям от всичко (1Йоан 3, 20), защото Бог е по-голям от нашия грях. Нека не го забравяме: Бог е по-голям от нашия грях! Бог е по-голям от всички грехове, които можем да сторим.“.

Бог премахва греха от корена

В този смисъл – подчерта папата – „който се моли с този псалм търси прошката, изповядва своя грях, но признавайки го, чества справедливостта и светостта на Бог. След това проси милост и милосърдие. Псалмопееца се поверява на добротата на Бог, знае, че божествената прошка е най-ефикасната, защото създава това, което казва. Не крие греха, а го разрушава и заличава, от корена, от основата, без да остави следи. Затова, каещият се очиства, всяко петно е премахнато и сега той е по-бял от снега. Всички ние сме грешници, които с прошката, стават нови твари, изпълнени с духа и пълни с радост. Сега в нас започва една нова реалност: едно ново сърце, нов дух и нов живот. Ние, простените грешници, които приехме божията милост, можем дори да поучаваме другите да не грешат повече".

Изправи се, след падението в греха

Отново импровизирайки папата добави: Ако паднеш в греха от слабост, протегни ръката си и Господ ще те вдигне: това е достойнството на Божията прошка! Бог създаде мъжа и жената, за да бъдат изправени на крака, а не податливи и подчинени на греха. Псамлопееца казва: „Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене. Не ме отхвърляй от лицето Си и Светия Твой Дух не отнемай от мене. Върни ми радостта на Твоето спасение и с властния Дух ме утвърди. Беззаконните ще науча на Твоите пътища, и нечестивите към Тебе ще се обърнат“ (ст. 12-15).

Важността да прощаваме на другите

„Божията прошка  е това от което всички се нуждаем и е най-големия знак на Неговото милосърдие. Дар, който всеки простен грешник е призван да споделя с всеки брат и сестра, който среща по пътя. Всички онези, които Господ постави до нас, близки, приятели, колеги, енориаши, всички, като нас, се нуждаят от милосърдието на Бог. Хубаво е да бъдеш простен, но за да бъдеш простен трябва първо да простиш! Прощавайте! Нека Господ, чрез застъпничеството на Мария, Майка на милосърдието, да ни направи свидетели на неговата прошка, която очиства сърцето и преобразява живота!“.








All the contents on this site are copyrighted ©.