Папата към свещениците: изобилно милосърдие в срещата и прошката

Нека просим  от милосърдния Бог да ни помогне да излезем отвъд нашите стени и комплицирано богословие, за да занесем на всички Неговата любов. Това бе призива на папата, който отправи към свещениците на Кризмалната литургия, която отслужи на Велики четвъртък в базиликата Свети Петър. По време на ритуала, свещниците от римския диоцез подновиха свещеническите си обещания и бяха  благословени Светите масла. В проповедта си папата се спря на срещата и прошката, които нарече „привилегировани сфери в които Бог проявява своето изобилно милосърдие“.

„Там където Господ известява Евангелието на безусловното милосърдие на Отца към бедните, отдалечените и онеправданите, именно там сме призвани да се подвизаваме с добрия подвиг на вярата (1 Тим. 6,12). Борбата на Исус не е против хората, а срещу демона, враг на човечеството» (Еф.6,12), припомни папата.  Исус не воюва, «за да утвърди пространство на власт. Ако събаря стени и поставя под въпрос сигурността, това е за да проправи пътя на течението на милосърдието, което иска да излее над земята».

„Милосърдието на нашия Бог е безгранично и неизразимо - посочи папата. Милосърдие в действие, което всеки ден се стреми да направи малка стъпка напред, напредвайки в ничия земя, където са царували безразличието и насилието“.  Това е динамиката на Добрия Самарянин – „динамиката на милосърдието, което свързва малките жестове и се разпространява малко по малко, превъщайки се в помощ и любов“.

„Всеки от нас, гледайки собствения си живот с очите на добрия Бог, може да си спомни и открие как Господ е проявил милосърдие към нас, колко е бил много по-милосърден, отколкото сме вярвали, и това да ни окуражи да поискаме да направи малка стъпка в повече, за да прояви още повече милосърдие в бъдеще. Този „парадоксален“ начин да молим един „все по –милосърден Бог помага да разчупим тесните схеми в които много пъти поставяме голямото изобилие на Неговото сърце“.

„Като свещеници, ние сме свидетели и служители на все по-голямото милосърдие на Отца – подчерта папа Франциск. Имаме благата и утешителна задача да го въплътим по хиляди начини, за да достигне до всички“. Папата конкретно посочи сфертие в които се вижда изобилието на Божието милосърдие: срещата и прошката.

Говорейки за срещата, папата се позова на притчата за Блудния син, припомняйки онова „голямо изобилие“ от радост на Бащата за завръщнето на сина. Това е същата радост на прокажения, изцерен от Исус. „Милосърдието възвръща на хората автентичното достойнство – подчерта Св.Отец. Затова изобилната благодарност е правилния отговор: трябва незабавно да празнуваме.... защото само така, участвайки  в атмосферата на празника, може да се поиска прошка и ясно да се види как да поправим извършеното зло“.

„Но трябва ли да празнуаме след изповед или веднага да преминем на нещо друго, както след визитата при лекаря и виждаме резултатите от изследванията?“, запита риторично папата.  А когато проявяваме милостиня? Давам ли необходимото време на получателя да изрази своята благодарност? Празнувам ли усмивката му и благословиите, които ни дават бедните  или продължавам набързо със моите неща след като съм оставил монетата?“.

Говорейки за изобилието на Божието милосърдие, папата посочи другата сфера: прошката.  Не само опрощава „неизчислимите дългове“, но пряко ни пренася от най-големия срам  към най-висшето достойнсто, без други междинни преходи. Петър, едва изповядал своя грях  и поискал да се отдалечи, Исус го издига в достойнството на ловец на хора, посочи Франциск. Ние, обаче, се опитваме да разделим двете отношения: когато се срамуваме от греха, ние се крием с наведени глави, както Адам и Ева, но когато сме издигнати в някакво достойнство, се стремим да прикрием греховете и парадираме“.

„Нашият отговор на голямото изобилие на Господ трябва да се състои в онова разумно напрежение между достойния срам и достойнството, умеещо да се срамува – подчерта папа Бергольо. Това е отношението на онзи, който умее да се унижи и понизи, но е способен да приеме, че Господ ще го въдигне за доброто на мисията, без да се радва от това“.

Накрая папата посочи, че „свещениците са призвани да се идентифицират с онзи отхвърлен и беден народ, който Господ спасява“. „Нека не забравяме многобройните бедни, отхвърлени, затворени, които се намират в тази ситуация, защото са угнетени от други“. Същевремнно предупреди, че „всеки от нас знае в каква степен сме слепи за светлината на вярата, не защото нямяма под ръка Евангелието, а поради прекомерното изобилие на комплицирано богословие“.

„Чувстваме се затворници, но не обкръжени – както много народи -  от непреодолими каменни стени или от стоменени заграждения, а от светската виртуалност, която се отваря и затваря с едно обикновено кликване. Потиснати сме, но не от заплахи и страхове, както много бедни хора, а от очарованито на хиляди предложения на консуматорството, които не можем да отхвърлим, за да вървим свободни по пътищата, които ни водят  към нашите братя, към стадото на Господ, към изгубените овци, които очакват гласа на своите пастири“.

„Исус идва да ни спаси, да ни помогне да излезем и ни преобрази от бедни и слепи , от затворници и потиснати в служители на милисърдието и утешението“.

dg/ rv