Папата: Пасхалната тридница е израз на безкрайната Божия любов

Всичко по време на „Пасхалната Тридница е израз на милосърдието и любовта Божии, които са безкрайни и докрай“. Това посочи папа Франциск в катехистичната си беседа на генералната аудиенция, която проведе на площад „Свети Петър“ в присъствието на повече от 25 хиляди вярващи и поклонници.. В размишлението си папата се спря над тритe дни, предшестващи Пасхата, които нарече  "силни моменти, позволяващи ни да навлезем все повече в голямата тайна на нашата вяра: Възкресението на нашия Господ Исус Христос“.

Всичко през тези дни ни говори за милосърдието и ни показва докъде може да стигне любовта на Бог“, каза папата. В своето Евангелие свети Йоан ни казва: „понеже бе възлюбил Своите, които бяха в света. Той ги възлюби докрай“ (Йн. 13, 1).

„Божията любов е безгранична. Бог се дарява наистина целия за всеки един от нас и не се щади в нищо. Тайната, която съзерцаваме през тази Света Седмица е една голяма история на любов, която не познава препятствия. Старанието на Исус продължава до края на света, защото е история на споделяне на страданията с цялото човечество и едно постоянно присъствие в житейските събития на всеки един от нас. Пасхалната Тридница е мемориал на драма на любов, която ни дава увереността, че никога няма да бъдем оставени сами в житейските изпитания“.

Светият отец поясни значението на всеки един от трите дни предшестващи Възкресение Христово:

„На Велики четвъртък, Исус учреди Евхаристията, възвестявайки предварително, по време на пасхалната трапеза, своята жертва на Голгота. За да накара учениците да разберат любовта, която го вдъхновява, Той умива нозете им, предлагайки им още веднъж личен пример за това как те самите трябва да действат. Евхарстията е любов, която е служение. Тя е най-възвишеното присъствие на Христос, който желае да нахрани всеки човек, преди всичко най-слабите, за да ги направи способни да вървят по пътя на свидетелството сред трудностите в света. Не само. Дарявайки ни се като храна, Исус посочва, че трябва да се научим да споделяме с другите тази храна, за да се превърне в истинско общение на живот с всички нуждаещи се. Той ни се дарява и иска от нас от пребъдваме в Него, за да правим същото“.

„Велики петък – продължи папата – е кулминационния момент на любовта. Смъртта на Исус, който на Кръста се поверява на Отца, за да дари спасението на целия свят, изразява дарената до край и без край любов. Любов, която обгръща всички и не изключва никой. Любов, която се разпростира във всяко време и място: непресъхващ извор на спасение от който всеки един от нас, грешници, може да черпи. Ако Бог ни показа своята възвишена любов в смъртта на Исус, тогава и ние, обновени от Светия Дух, можем и трябва да се обичаме едни други“

Накрая, Велика Събота, денят на мълчанието на Бог. „Това трябва да е ден на мълчание, и трябва да направим всичко този ден за нас да бъде ден на мълчание, както беше по онова време: ден на мълчанието на Бог“, каза папа Франциск.

Положен в гроба, Исус споделя с цялото човечество драмата на смъртта. „Това е една тишина, която говори и изразява любовта като солидарност с изоставените, които Синът Божий достига, изпълвайки празнотата, която само безкрайното Божие милосърдие може да запълни. Бог мълчи, но от любов. В този ден любовта – онази мълчалива любов – се превръща в очакване на живота във възкресението. Нека помислим, Велика събота: ще ни е от полза да се замислим за мълчанието на Дева Мария, „вярващата“, която в тишина бе в очакване на Възкресението. Дева Мария трябва да бъде иконата, за нас, на тази Велика събота. Трябва силно да се замислим как Дева Мария е преживяла онази Велика събота; в очакване. Любовта не се съмнява, а се надява в думите на Господ, за да стане видима  и засияе в деня на Пасхата“.

 Всичко това – отбеляза папа Франциск – „е една голяма тайна на любов и милосърдие. Нашите думи са бедни и недостатъчни за да изразят пълнотата ѝ. Може да ни помогне опита на една млада жена, мистичка, която не е много позната, но е автор на възвишени страници, говорещи за любовта на Христос. Тя се казваше Джулиана от Норуич. Тя бе неграмотна, но имаше видения за страданието на Исус и  описва с обикновен, но дълбок и силен език, смисъла на неговата милосърдна любов. Тя казва: „Тогава, нашия добър Господ не попита: „Доволна ли си, че страдах за теб? Аз Му отговорих: „Да, Господи, и ти благодаря много; да, Господи, бъди благословен“. Тогава Исус, добрия Господ, ми каза: „Ако ти си доволна, и Аз съм доволен. Страдайки за теб е радост за мен, щастие, вечна радост: ако можех да страдам повече за теб, бих го направил“.

„Колко са хубави тези думи!“ – завърши папа Франциск. „Те ни позволяват да разберем наистина безкрайната и безгранична любов на Господ към всеки един от нас. Нека позволим на това милосърдие да ни обгърне; и през тези дни, докато размишляваме над страданието и смъртта на Господ, нека приемем в сърцето си величието на неговата любов и, като Дева Мария на Велика събота, нека останем в тишина, в очакване на Възкресението“.

svt/rv