Божието милосърдие дарява прошка и мир в душата

„Отче, в Твоите ръце предавам духа си“ (Лк. 22, 14 – 23, 56)

На Връбница литургията ни предлага разказа за страданието на Нашия Господ според Евангелист Лука, който започва с думите: „И когато настъпи часът, Той седна на трапезата, и дванадесетте апостоли с Него. И им рече: От сърце пожелах за ям с вас тая пасха, преди да пострадам. Понеже ви казвам, няма да пия от лозовия плод, докле не дойде царството Божие“.Евангелският разказ, коментира отец Йоан Хаджиев от Ордена на Босите кармелити.

*****

Скъпи братя и сестри,

Днес е Връбница - неделята на Божието страдание. Църквата ни предлага един много богат текст, който разказва за последните моменти от живота на Спасителя. Исус страда и е изпълнен с мъка, но както през целия Си земен живот, иска и сега да изпълни Божията воля. Христос е изоставен от всички, никога досега не е бил толкова самотен. Изоставен е от тълпите, изоставен е от приятелите си. Дори и апостолите, тези, върху които е планирал да съгради Църквата си, го изоставят.

Дори Свeти Петър се отказва от Исус. Искал е да го премахне от живота си, понеже заради него могат да го споходят мъчения и нещастия. Искал е да заличи изцяло Исус от живота си, да заличи всеки спомен за прекараното време заедно. Иска, но не може! Иска, но не може да изхвърли от  съзнанието си Спасителя. Следва Го от далеч, чак до дома на първосвещеника. Въпреки че е обещал да отиде с Исус „и в тъмница, и на смърт”, три пъти се отказва от Месията. Казва „Не съм!”, отказвайки се от това да е ученик на Исус, но и от своята цяла същност. И изведнъж, някак си случайно, Исус поглежда Петър. Това събужда в него сълзи на разкаяние, понеже се е отказал от Този, който бе избрал за смисъл на живота си. Исус го поглежда със Своя милосърден поглед, но не за да го осъди, а за да му даде още един шанс. Божието милосърдие е наистина голямо и чрез него всеки от нас може да получи прошка и мир в душата, за да може да започне живота си отначало.

По време на извънредния Юбилей на милосърдието, по особен начин размишляваме над този дар. Божието милосърдие ни кара да сме сигурни, че Исус е с нас, подкрепя ни и има надежда в нас, че ще се променим! Винаги има надежда за нас, но само дотогава, докато ние не изгубим сами надежда в себе си и вместо сълзи на разкаяние като Петър, пролеем сълзи на отчаяние като Юда. Амин.